Определение № 8524 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2026 г.

Производството е по чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Ч. роден на [дата], гражданин на Република Турция чрез адв. И. Джелепов от АК Хасково срещу Определение № 24725 от 19.06.2026 год. постановено по адм. дело № 7347/2026 год. на Административен съд София град, с което е оставена без уважение жалбата на А. Ч. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед рег. № 4536 ПАМ-243 от 11.06.2026 год. на Началника на ГПУ – Свиленград, регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, МВР. Частният жалбоподател прави оплакване, че изводите на съда за мотивираност на оспорения акт са неправилни. Твърди, че административният орган единствено е посочил правната норма на чл. 60, ал. 1 от АПК, без да изложи мотиви защо е необходимо предварително изпълнение на акта. Счита, че липсата на мотиви към разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение и съответно - неправилност на обжалваното определение. Поддържа становището, че мотивите за налагане на самата ПАМ не могат да съвпадат с тези за предварителното й изпълнение, както и че предпоставките за самото предварително изпълнение на заповедта са приети от страна на органа и като основания за постановяването му. Настоява, че разпореждането следва да има собствени мотиви, включващи изследване на обстоятелствата защо се налага предварително изпълнение на индивидуалния административен акт. Според жалбоподателя липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на акта, защото препятства осъществяването на проверката за неговата законосъобразност и лишава адресата от възможността пълноценно да реализира правото си на защита. По така изложените съображения иска отмяна на обжалваното определение и съответно отмяна и на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на акта. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представя списък на разноските. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на контрол в първоинстанционното производство е разпореждане за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК на Заповед № 4536 ПАМ-243/11.06.2026 год. на Началника на ГПУ – Свиленград, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз" за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на наложената ПАМ "Експулсиране". В жалбата са били наведени доводи, че разпореждането за предварително изпълнение е немотивирано, като изложените от административния орган съображения били недостатъчни, неконкретни и бланкетни. Съдът е установил, че на 07.06.2026 год. около 22 часа през ГКПП "Капитан Андреево" - шосе жалбоподателят А. Ч., гражданин на Република Турция е превеждал през границата на страната от Република Турция в Република България укрити в автобус шест чужди граждани, без разрешение на надлежните органи на властта. На А. Ч. е било повдигнато обвинение по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, като на 11.06.2026 год. РС – Свиленград е признал лицето за виновно и го е осъдил. Въз основа на тези факти спрямо него е била наложена принудителна административна мярка със Заповед № 4536 ПАМ-243/11.06.2026 год. на Началника на ГПУ – Свиленград, състояща се в "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз" за срок от 5 години, считано от изпълнението на втората принудителна административна мярка - "Експулсиране. В Заповед № 4536 ПАМ-243/11.06.2026 год. на Началника на ГПУ – Свиленград, състояща се в "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз" за срок от 5 години, е включено разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, мотивирано с опасност от осуетяване или сериозно затруднение изпълнението на ПАМ. За да отхвърли жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на мярката, съдът е приел, че същото е обосновано със съображенията, изложени в предложение № 4536р-19416/08.06.2026 год. на началник група на ГКПП-Капитан Андреево за налагане на ПАМ. Посочил е, че лицето е съпричастно към извършването на престъпна дейност на територията на Република България, свързана с незаконно превеждане на чужди граждани през територията на страната. От анализа на събраните доказателства е извел, че е била налице необходимост от предварително изпълнение на акта, още повече, че по преписката няма данни за продължителността на пребиването на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение или наличието на семейни връзки на територията на страната, които да опровергаят приложената от органа хипотеза и опасността лицето да се укрие, да осуети или сериозно да затрудни изпълнението на заповедта. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4536 ПАМ-243/11.06.2026 год. на Началника на ГПУ – Свиленград. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правното основание за издаване на заповедта съдържаща разпореждане за предварителното й изпълнение, е чл. 42з, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. За така наложената ПАМ "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз" в ЗЧРБ не е предвидено предварително изпълнение по силата на закона. Според чл. 44, ал. 4, т. 2 ЗЧРБ за наложената ПАМ е предвидено предварително изпълнение, само когато ПАМ е наложена поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а ЗЧРБ. В случая процесната ПАМ е наложена поради наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, за което няма предвидено в закона предварително изпълнение. Последното е допуснато с мотива, че ще бъде сериозно затруднено или осуетено изпълнението на мярката. При така разписаните норми, административният съд е обсъдил наличните данни по преписката и въз основа на тях е достигнал до правилни и обосновани изводи за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Съдът правилно е приел, че в случая мотивите на административния орган са изразени чрез препращане към предложение от 08.06.2026 год. като липсва пречка основанията за постановяването на акта и за допуснатото предварително изпълнение да съвпадат. Частният жалбоподател не обосновава друг интерес от влизане и присъствие на територията на Европейския съюз освен установеното от страна на проверяващите незаконно въвеждане в страната и намерение за извеждане на лица в други държави и не противопоставя такъв на интереса на обществото достъпът на граждани от трети страни до държавите - членки да се осъществява контролирано и законосъобразно. А. Ч. не оспорва установеното от административния орган и съда, още повече, че за извършеното от него деяние му е повдигнато и обвинение и издадена присъда. Единствено твърди немотивираност на оспореното разпореждане като изразява несъгласие с извода на съда за обратното. Като се има предвид конкретният случай и фактите по него, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЧРБ, съгласно която с налагането на принудителната административна мярка "експулсиране" задължително се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, като ефективното изпълнение на първата мярка е обусловено от пораждане действие и на втората, което от своя страна налага предварителното й изпълнение. Правилно съдът е приел, че начинът на извършване на престъпното деяние обосновава опасност за изпълнение на процесната ПАМ, състоящо се в осуетяване или затруднение, а оттам и за законосъобразност на допуснатото предварително изпълнение на същата. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски в полза на процесуалния представител на частния жалбоподател не се дължат, поради което съдът не се произнася за такива. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,