Определение № 89 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 472/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 263758/10.08.2020 г., уточнена с молба вх. № 12.08.2020 г. и молба вх. № 260643/06.01.2021 г., подадена от М. Г. Л., [населено място], чрез адвокат Х. Ф., за отмяна на решение № 260263 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 257/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5309 от 28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 176/2019 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от М. Г. Л. искове за отмяна на решения на общото събрание на собствениците в етажна собственост с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] приети на 02.12.2018 г. и 18.12.2018 г., за отправяне на предупреждение до молителката, както и за изваждането й от жилището в ЕС. Молбата за отмяна се поддържа на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Молителката твърди, че при приемане на решенията от общото събрание на етажната собственост са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 3 ЗУЕС, чл. 23 ЗУЕС и чл. 24 ЗУЕС. В срока по чл.306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата е представил отговор, в който поддържа становище за нейната недопустимост. Сочи, че твърдените основания за отмяна не попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице, но разгледана по същество е процесуално недопустима, поради следните съображения: Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. С разпореждане от 17.02.2021 г. по направените от М. Г. Л. искания с молба вх. № 262679 от 13.01.2021 г. същата е уведомена, че може да представи допълнителна защита в едноседмичен срок от съобщението (т.е. до 06.04.2021 г.), като искането й за назначаване на нов особен представител е оставено без уважение. С молба вх. № 282618 от 09.04.2021 г. е направено искане за продължаване на този срок, тъй като на 29.03.2021 г. в дома на молителката е извършен обир, като на 04.04.2021 г. тя е установила, че изготвената от нея писмена защита липсва. Посочено е, че за изготвянето на нова защита последната се нуждае от продължаване на първоначално определения срок с още три седмици. Молбата за продължаване на срока е неоснователна, тъй като не е подкрепена с никакви доказателства. Следва да се има предвид и това, че до постановяване на настоящото определение молителката не е предприела никакви правни действия по представяне на допълнителни съображения. Производството за отмяна на влязло в сила решение е регламентирано като самостоятелно, извънинстанционно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК и чл. 304 ГПК. Затова молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна - чл. 306, ал. 1 ГПК, а при липсата на такива молбата е нередовна и подлежи на връщане. В случая от молбата на М. Г. Л. не може да бъде изведено ясно и мотивирано основание за отмяна. Наведените от нея оплаквания срещу решенията, взети на общото събрание на етажната собственост, не могат да бъдат разглеждани в производството по отмяна. В дадения от съда срок не са отстранени недостатъците на молбата, ето защо, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК основания за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.