Определение № 6188 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], против Определение от 08.04.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм.д. № 1499/2024 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса за подадена частна жалба срещу Определение № 1668 от 14.02.2024 г. постановено по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като се излагат твърдения, че АССГ прегражда делото „с умисъл“ и се претендира неговата отмяна. На ответника Министерство на вътрешните работи не е връчван препис от частната жалба на основание чл.129, ал.3, изр.2 ГПК. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК (видно от приложеното копие от пощенски плик), от надлежна страна и против подлежащо на основание чл. 229, ал. 1, т.1 АПК на обжалване определение на административния съд, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Ищецът П. Ж. П. е сезирал Административен съд (АССГ) с искова молба, предявена на основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против множество ответници за извършени „злоупотреби“. Съдът с разпрожедане е дал указания на ищецът да уточни какво точно иска от съда, като посочи дали се касае за искова молба по реда на ЗОДОВ или се оспорва административен акт, действие или бездействие, или се оспорва съдебен акт. Ищецът е подал уточнена искова молба, от която съдът е счел, че отново не става ясно каква съдебна защита търси П. и с Определение № 1668 от 14.02.2024 г. е върнал исковата молба, тъй като е нередовна. Срещу това определение е подадена частна жалба, която е оставена без движение и на П. са дадени указания да внесе държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на Върховния административен съд. Постъпило е искане за освобождаване от заплащането на държавна такса. С разпореждане от 25.03.2024 г. на П. П. са дадени указания да представи декларация за освобождаване от държавна такса. Съдът е констатирал, че указанията не са изпълнени, поради което искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение. За да върне исковата молба и прекрати производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК административният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок указанието за внасяне на държавна такса. Така постановеното определение е правилно, макар и на различно основание. На частни жалбоподател са дадени указания от 25.03.2024 г. да представи декларация за имущественото си състояние. За да върне исковата молба и прекрати производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК административният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок указанието на съда. Действително по делото има представена декларация, само че от Справка с изх.№1920 от 03.04.2024 г. от Затвора в [населено място], става ясно, че към датата на разпореждането от 29.02.2024 г., с което му е указано да внесе 30 лв. държавна такса по сметката на Върховния административен съд, е разполагал с парични средства. Разпореждането е получено от жалбоподателя на 11.03.2024 г. П. е разполагал достатъчно средства да заплати държавна такса от 30 лв. Върховният административен съд, състав на трето отделение, с оглед на горното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК.