Решение № 12979 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2017 г.

Решение № 12979 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна от К. В. Г. с посочен адрес за призоваване в гр. С. по чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 461/8.11.2011 г. по адм. дело № 637/2010 г. на Административен съд - гр. В. Търново, оставено в сила с решение № 12905/17.10.2012 г., постановено по адм. дело № 15952/2011 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение. Излагат се доводи от К. Г., че за установените данъчни задължения по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, въз основа на който е извършена ревизия, приключила с РА № 151000321/17.05.2010 г., потвърден с решение № 315/22.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 и 2, предл. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и е бил признат за невиновен с присъда № 8/23.04.2012 г. по нохд № С-69/2011 г. на Софийски градски съд, като след това с решение по внохд № 51/2012 г. Апелативният съд в гр. С. е върнал делото за ново разглеждане, като по новообразуваното нохд № С-36/2013 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото и е върнал на прокуратурата обвинението за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление от 28.04.2017 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради неосъществяване на изпълнителното деяние - не е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. В тази връзка молителят твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК - налице е ново обстоятелство, обективирано в ново писмено доказателство - постановлението на прокурор от СГП и на това основание иска отмяна на решението на Административен съд - гр. В. Търново, което е оставено в сила с решението на ВАС, Осмо отделение. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. Янакиев с изрично пълномощно за този извънинстанционен контрол по подробни доводи, изложени в представените писмени бележки. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново чрез юриск. Н. К. в депозиран по делото писмен отговор го оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, тъй като няма данни към кой момент молителят е узнал за влизане в сила на оправдателната присъда, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Посоченото в молбата правно основание на чл. 239, т. 1 АПК изисква новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото и при решаването му те да не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. От това следва извод, че влязлата в сила присъда няма пречка да бъде ново обстоятелство или ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и в този смисъл е налице константна съдебна практика на ВАС. В процесния случай обаче не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд по смисъл, вложен в чл. 300 ГПК. Образуваното наказателно производство след връщане с решение по внохд № 51/2012 г. Апелативен съд - гр. С., с което е върнато делото за ново разглеждане и по новообразуваното нохд № С-36/2013 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото и е върнал на прокуратурата обвинението за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, вследствие на което с постановление от 28.04.2017 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради неосъществяване на изпълнителното деяние - не е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Следователно наказателното дело не е завършило с оправдателна присъда за молителя К. Г., а с постановление на наблюдаващия прокурор от СГП, с което е прекратено производството. То не попада в хипотезата на чл. 300 ГПК и в този смисъл е и съдебната практика на ВАС, която приема, че тези постановления нямат задължителна сила, каквато законодателят е придал на влязлата в сила присъда на наказателен съд - вж. решение по адм. дело № 1487/2010 г., петчленен състав на ВАС. С оглед изложеното по-горе, се налага извод, че прекратителното постановление на прокурора няма качеството на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид гореизложеното искането за отмяна е неоснователно и като такова следва на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и направеното искане в писмения отговор на ответника, на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново следва да се заплати възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия