Определение № 4743 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална потребителна кооперация на слепите в България, подадена чрез адвокат М. П. от АК-М., срещу определение № 1444/30.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1213/2026 г. на Апелативен съд – София, с което е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 1213/2026 на САС, образувано по въззивна частна жалба вх. № 860/16.02.2026 г. от Национална потребителна кооперация на слепите в България против решение № 17/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 343/2026 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, поради процесуална недопустимост на частната жалба. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното определение Апелативен съд – София е приел, че подадената от Национална потребителна кооперация на слепите в България частна жалба с вх. № 860/16.02.2026 г. е недопустима, тъй като постановеното от Окръжен съд - Монтана решение № 17/19.01.2026 г., по гр.д. № 343/2026 г. съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е правилно по следните съображения: Защитата при процесуална незаконност на принудителното изпълнение се осъществява, чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител и е уредена от нормите на чл. 435 –чл. 438 ГПК. Правомощията на окръжния съд в това производство са контролно-отменителни, като с реализирането им се упражнява окончателен контрол за законосъобразност на действието или отказа на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд, постановено в производство по обжалване на действията на съдебен изпълнител, не подлежи на обжалване. По отношение на този съдебен акт следователно по силата на изрична правна норма инстанционният контрол е изключен и апелативният съд не разполага с правомощието да разгледа подадената жалба и да се произнесе по същество по спора за правилността на извършените от съдебния изпълнител действия, независимо от естеството на наведените в жалбата доводи и поддържаните от жалбоподателя оплаквания срещу действията на съдебния изпълнител. В случая производството по гр.д. № 343/2026 г. по описа на Окръжен съд - Монтана е образувано по подадена от Национална потребителна кооперация на слепите в България жалба против действията на ДСИ – постановено разпореждане от 25.04.2025 г. по изп.д. № 2-364/2020 г. по описа на СИС при РС - Монтана, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя /взискател по изпълнителното дело/ за признаване и приемане за плащане на разноски по изпълнителното дело и възлагането им за плащане на трето за изпълнението лице. Жалбата е разгледана по същество от окръжния съд и оставена без уважение с постановеното на 19.01.2026 г. решение. С този съдебен акт е изчерпана възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действията на съдебния изпълнител по предвидения в чл. 437 ГПК ред, поради което правилно въззивният съд е приел, че подадената срещу решение № 17/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 343/2026 г. по описа на Окръжен съд - Монтана жалба е недопустима. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение