Определение № 194 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 606/2010 г.

Производството е образувано като такова по чл.288 ГПК, по „молба „ вх. Nо 10830 /31. 07. 2008 година, квалифицирана като касационна жалба, на Г. Д. И. от[населено място], подадена ЛИЧНО, срещу въззивно Решение Nо 198 от 23. 06. 2008 година, постановено по гр. възз. д. Nо 28/2008 година на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 30 от 30.11.2007 година по гр.д. Nо 133/2006 година на РС Поморие. С посочената молба, администрирана от съдилищата в продължение на две години, Г. Д. И. излага довод, че не в посоченото решение е налице явна фактическа грешка, досежно изводите на съда за спорните правоотношения собственост/съсобственост по предявения иск по чл. 109 ЗС срещу него и съпругата му от К. и Д. Г.. Поради неясно формулираното искането, отправено до Б. окръжен съд „ за отмяна на въззивното решение”, както и съдържащите се искания до Бургаската окръжна прокуратура и Бургаската апелативна прокуратура, молбата на Г.И. от 31.07.2008 година е оставена без движение с указания да се уточни точно какво се иска. С молба вх.Nо 11410/ 28.08. 2008 година Г.И. изрично сочи, че искането му е по чл. 247 ал.1 ГПК т.е. искане за произнасяне от Б. окръжен съд в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, безспорно наред с останалите заявени искания, касаещи неправилната преценка на доказателства, необоснованост на правни изводи и др., който основания могат да бъдат релевирани само в рамките на редовно обжалване пред по-горна инстанция –в случая с касационна жалба. Въпреки произнесеното Определение Nо 83 от 24.02. 2010 година на ВКС-I отд. по гр.ч. д. Nо 625/2010 година, настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да бъде направен извод за наличие на законовите предпоставки за образуване на касационно производство: За да бъде надлежно инициирано производството, не само следва да има редовно подадена касационна жалба, отговаряща на изискванията посочени в чл. 284 ГПК, не само същата следва да е заявена в срока по чл. 283 ГПК, но следва да е налице интерес от обжалването за обжалващия. Уредбата на ГПК, действащ и отменен, не познава института на т.н. прескачаща касация или не е налице право на касационна жалба за онази страна, която е била удовлетворена от крайния правния резултат на първата инстанция, не е обжалвала този резултат, но при неговото потвърждаване от въззивния съд / в случая в рамките на производство по чл. 196 и сл. ГПК –отм./, „обжалва” едва пред касационната инстанция. Молителят-жалбоподател Г. Д. И. няма право на касационна жалба срещу възивното решение, след като не е обжалвал решението на първата инстанция, пред въззивния съд жалбоподатели са К. и Д. Г., като същите са обжалвали решението на първата инстанция, само в частта, с която е отхвърлен заявения от тях иск по чл. 109 ЗС. И. недоволство от изложените МОТИВИ на втората инстанция не съставляват по правната си същност касационна жалба срещу въззивното решение с което се оставя в сила решението на първата инстанция в частта, с която искът по чл. 109 ЗС срещу Г. И. и съпругата му С. И. е отхвърлен .След като спрямо него и съпръгата му / като ответници в искоя процес / няма постановен съдебен акт, от който се следват неблагоприятни последици, засягащ правната им сфера, то не е имало правен интерес от въззивно обжалване, а с касационна жалба не могат да бъдат обжалвани само мотивите на второинстанционния съдебен акт. Ако администриращият редовността на подадената „молба” съд- а именно Б. окръжен съд, бе съобразил изложените факти още с постъпване на молбата вх. Nо 10 380/ 31.07.2008 година, същият съд безспорно би стигнал до извода, че е сезиран само и единствено с искане за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ал.1 ГПК/ както е уточнил и самия молител/. Ето защо, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия