Решение № 4981 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Видин, подадена чрез старши юрисконсулт Л. Попиванов против Решение № 961/13.10.2025 г., постановено по административно дело № 487/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отменена негова Заповед № РД-02-11-809/21.06.2024 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Жалбата се поддържа от подалия я процесуален представител, който моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта и се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ответната страна, П. М. К. се представлява от адвокат И. Атанасов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила по съображения развити в писмен отговор и защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за основателна. Предмет на съдебен контрол е заповед, с която е наредено на П. М. К. да премахне незаконен строеж „Ограда с подвижен портал“, в частта на монтирания портал, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10971.504.78 по плана на гр. Видин, като демонтира портала и възстанови плътната ограда. Строежът в частта, разпореден за премахване е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, а именно извършен в нарушение на действащия план и в отклонение на издадено разрешение за строеж. Съдът е отменил процесната заповед, след като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е постановена в нарушение на материалния закон, отричайки незаконността на строежа на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя възприетите правни изводи за материална незаконосъобразност на административния акт. Няма спор, че за процесната ограда е налице Разрешение за строеж № 47/23.05.2023 г. от Главния архитект на Община Видин, с което е разрешено на П. М. К. да изпълни строеж: „Плътна ограда, с височина до 2,20 м.“ по трасе от т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 до т. 11 и по трасе от т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16 до т. 1/. Не е спорно, че въз основа това строително разрешение е изпълнена вместо плътна ограда - ограда с подвижен портал с размери 4,30/1,87 метра, разположен в участъка между т. 7 и т. 8 и представляващ голяма желязна плъзгаща се конструкция, монтирана с колела върху релса, като от двете страни на портала е изградена плътна ограда. Посредством този портал се осъществява пешеходен и транспортен изход и достъп през имот с идентификатор № 10971.504.61 по КККР на гр. Видин, който имот е частна общинска собственост. На следващо място е установено, че съгласно действащия устройствен план на гр. Видин поземлен имот с идентификатор № 10971.504.78, в който е изпълнен строежът представлява УПИ XVII 78, кв. 166, който граничи с улица „Любен Каравелов“, която се явява прилежаща улица спрямо този УПИ. Спорният портал е разположен до вътрешната регулационна граница на УПИ XVII 78, която го отделя от съседния му имот – УПИ XIV 61, кв. 166, отреден „за гаражи и алея“, за който се каза, че е частна общинска собственост. В тази връзка неправилно съдът се е позовал на експертното заключение, според което предвид това отреждане е налице право на достъп до УПИ XVII 78 от две места – през улицата и през съседния общински имот. Съгласно правилото на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. По отношение на процесния имот е спазено това правило, след като същият има изход към улица, като без значение за правния спор е обстоятелството, че собственикът на имота е ограничил това свое право преустройвайки гараж, находящ се на уличната регулация в жилищно помещение. Не е налице предвиденото в закона изключение за изход към „алея в парк“, тъй като съседния УПИ XIV 61, макар и да е с предназначение по план „за гаражи и алея“, представлява частна общинска собственост, а не е парк. Освен това изход към алея е допустимо само по изключения, тоест когато имотът няма изход към улица, какъвто не е процесния случай. Следователно монтираният в оградата портал представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като не съответства на действащия устройствен план, според който имотът има изход към улица и не се налага втори изход към имот – частна собственост, както и е изпълнен в отклонение строителното разрешение, което е за плътна ограда, без отвор в нея посредством портал, предвид нейното местонахождение на странична регулационна линия между два УПИ. Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена от съда. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на П. М. К. срещу Заповед № РД-02-11-809/21.06.2024 г. на Кмета на Община Видин. При този изход на спора в полза на Община Видин следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определен на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,