Решение № 5653 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2015 г.

Решение № 5653 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. [фирма], [населено място], представляван от И. Х. В. чрез процесуалния си представител адв. Р. обжалва решение № 16 от 07.01.2015 г. на Административен съд В., постановено по адм. дело № 2369/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 271304787/26.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 248/16.06.2014 г. на Директор Д-я "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП. В касационна жалба са изложени доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът релевира оплакване за постановяването на съдебен акт, който е незаконосъобразен, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът незаконосъобразно е приел, че органите по приходите са доказали наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК както и наличието на укрити доходи. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него да се постанови друг по същество на спора, с който да се отмени РА. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. К. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страни по делото и в срок. Разгледана по същество е основателна. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 271304787/26.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 248/16.06.2014 г. на Директор Д-я "ОДОП" –В. при ЦУ на НАП. С оспорения административен акт на [фирма] допълнително е начислен ДДС и съответната лихва за забава както и главница и съответната лихва и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 973. 96 лв. Преценявайки обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е счел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Посочил е, че верността на фактическите констатации на РА не е оспорена от ревизираното лице, поради което същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. След като е проследил възприетия от органите по приходите подход за определяне на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, съдът е приел, че "РА е издаден въз основа на установените факти и обстоятелства по установителното производство". Относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ решаващият състав е счел, че описаните в обстоятелствената част на РД процесуални действия и събраните при извършването им доказателства констатират данни за укрити приходи. След като е посочил кои доходи са включени в определените от приходните органи данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, съдът е формирал обобщаващия извод, че така изчислените основи за облагане са правилни. В мотивите си съдът е приел, че РА е постановен при правилно прилагане на материалния закон и че с оглед установяване на реални сделки са налице и основания за преизчисляване на данъчните основи и за определяне на нов размер на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Решението на първоинстанционния съд е частично недопустимо и неправилно. Ревизираното лице въз основа на заключението по СГЕ е направило частично оттегляне на жалбата си срещу РА № 271304787/26.02.2014 г. и в тази си част съдът с определение /л. 100 е прекратил производството производството по адм. дело № 2369/2014 г. по описа на Административен съд - В., I отделение, XXI състав и е оставил без разглеждане жалбата в частта за начислени допълнителни задължения за ДДС по следните фактури № 14550/29.07.2010 г., № 1394/21.07.2009 г., № 1392/21.07.2009 г, № 1393/21.07.2009 г. издадени от [фирма], № 148492/30.03.2010 г., № 136177/08.12.2009 г., № 137725/22.12.2009 г., № 115262/26.05.2009 г., № 108702/31.03.2009 г., № 82461/12.08.2008 г. издадени от [фирма], № 4040208508/11.02.2009 г., № 4040209373/13.02.2009 г., № 4040210417/18.02.2009 г., № 4040210417/18.02.2009 г., № 4040211035/20.02.2009 г., № 4040211844/25.02.2009 г., № 4040212481/27.02.2009 г., № 4040195500/28.11.2008 г., № 4040213058/04.03.2009 г., № 4040216308/18.03.2009 г., издадени от [фирма], фактури № 48024/31.07.2010 г., № 48315/10.08.2010 г., № 49076/31.08.2010 г., № 47980/30.07.2010 г., № 44833/27.04.2010 г, № 37187/20.08.2009 г., № 52797/24.12.2010 г., № 51940/29.11.2010 г., № 51366/11.11.2010 г., № 50363/09.10.2010 г., № 35771/16.07.2009 г., № 24255/28.08.2008 г., № 24620/04.09.2008 г., № 24932/11.09.2008 г., № 25067/15.09.2008 г., № 25497/25.09.2008 г., № 25505/25.09.2008 г., № 25556/26.09.2008 г., № 25818/02.10.2008 г., № 26044/08.10.2008 г., № 26253/14.10.2008 г., № 26590/22.10.2008 г., № 26640/23.10.2008 г., № 26939/30.10.2008 г., № 27374/13.11.2008 г., № 27384/13.11.2008 г., № 27969/28.11.2008 г., № 33014/08.05.2009 г., № 35776/16.07.2009 г., № 24117/26.08.2008 г., № 23903/22.08.2008 г., № 21089/21.06.2008 г., № 21465/27.06.2008 г № 22329/17 07 2008 г., № 22935/31. 07, 2008 г. № 23478/13.08.2008 r., № 23610/16.08.2008 г., № 20437/07.06.2008 г., № 20378/05.06.2008 г., № 19078/22.05.2008 г., № 19078/08.05.2008 г № 18631/24.04.2008 г., № 17987/10.04.2008 г., № 17471/26.03.2008 г., № 7408/25.03.2008 г., № 17044/17.03.2008 г., № 15912/16.02.2008 г, № 15486/04.02.2008 г., № 14828/17.01.2008 г., №, издадени от [фирма], фактура № 60997/31.07.20 Юг. издадена от П. [фирма], фактура № 58562/26.01.2009 г. издадена от [фирма], фактури № 54823/29.02.2008 г. и № 58631/31.08.2009 г. издадени от [фирма]. В диспозитива на решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма], Ш. срещу целия РА, без да съобрази оттеглянето на жалбата. Като недопустимо решението в частта, в която съдът се е произнесъл по частично оттеглената жалба следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено, поради липса на жалба в тази част. Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства, както и липса на мотиви в останалата част от спорното решение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че съдът напълно е игнорирал възраженията, обективирани в жалбата, инициирала първоинстанционното производство и извън контекста на изявлението на процесуалния представител на ревизираното лице в проведеното открито съдебно заседание е приел, че констатациите на РА не са спорни между страните. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че при проведено ревизионно производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи наличието на съответното основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Само в случаите, при които това основание е доказано главно и пълно, приложение намира разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдържаща оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. В частност, в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият състав е приел, че ревизираното лице следва да установи, че фактурираните доставки на стоки не са извършвани. Твърдението за тяхното реално осъществяване обаче обосновава извода на органите по приходите за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което тяхна е и доказателствената тежест за установяването на тези положителни факти от обективната действителност, относими спрямо определените задължения по ЗДДС. П. аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗДДС изводът за реалност на доставките, а от там и за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е обусловен от установяването на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. В тази връзка съдът не е изложил никакви конкретни мотиви, обосноваващи извода му за "наличие на достатъчно доказателства за получаването на стоките" от ревизираното лице. Сами по себе си събраните при насрещните проверки на доставчиците доказателства не установяват предаването на стоките на получателя, а липсата на фактически изводи на първоинстанционния съд в тази връзка препятства настоящата инстанция да осъществи дължимата проверка на обосноваността и материалната законосъобразност на решението в тази му част. При идентичен подход, без да разграничи доказателствата, подкрепящи обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог по ЗДДФЛ, съдът единствено се е позовал на описаните в РД процесуални действия и то чрез препращане. Той не е изложил никакви съображения въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства приема, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, нито е формирал конкретни правни изводи. Изясняването на релевантните за облагането по чл. 122 от ДОПК изисква назначаването на експертиза относно наличието на процесните стоки и начина на съхраняването им от доставчика, включително и чрез проверка в счетоводството му и следва да се укаже на страните възможността да поиска назначаване на ССЕ. При тяхното бездействие, съдът следва да изпълни служебното си задължение и да назначи експертиза съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на същите обстоятелства. Същевременно, при постановяване на решението, решаващият състав е извел неясни и необосновани фактически изводи, формирани при неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК), а изпълнението на задължението за обсъждане на възраженията на страните чрез излагане на конкретни мотиви е гаранция за реализацията на тяхното право на защита на страните и обезпечава възможността за касационен контрол. С оглед съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, при констатираната неизясненост на релевантната фактическа обстановка касационната инстанция е препятствана да осъществи проверка на материалната законосъобразност на решението, а това налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК, да обсъди всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на което да установи релевантната фактическа обстановка, като изложи конкретни мотиви относно доказателствените и правно релевантните факти. Необходимо е също да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, да бъдат обсъдени възраженията на страните, да се отдели спорното от безспорно и въз основа на конкретни доводи да се формират съответните правни изводи. Всичко гореизложено обуславя извода на настоящия състав на касационната инстанция, че са налице основанията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде постановена отмяна на обжалваното решение, в горепосочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските в касационното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение