Определение № 8741 от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. Н., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение №17404/21.05.2025 г. по адм. дело №6462/2024 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е върната частната й жалба вх. №4624/26.02.2025 г. по регистъра на АССГ, подадена по електронна поща на 24.01.2025 г., срещу определение №28347/29.12.2024 г. по адм.дело №6462/2024 г. по описа на АССГ. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, произнасяне по частната жалба срещу определение №28347/29.12.2024 г. по същество. Ответникът по частна жалба - главен секретар на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", не взима становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че с разпореждане №9365/18.03.2025 г. по адм.дело № 6462/2024 г. по адм.дело №6462/2024 г. на АССГ е оставена без движение частната жалба на Н. вх. №4624/26.02.2025 г. по регистъра на АССГ, подадена по електронна поща на 24.01.2025 г., срещу определение №28347/29.12.2024 г. по адм.дело №6462/2024 г. по описа на АССГ, като са дадени указания за прилагане в 7 дневен срок на вносна бележка за платена по сметка на Върховния административен съд такса в размер на 30 лева, като са указани и последиците при неизпълението. Съобщението е получено от процесуалния представител - адв. Кашъмов, лично на 14.04.2025 г. На 25.04.2025 г. по делото е постъпила молба, изпратен по пощата на 22.04.25 г. / първи работен ден след седмия ден от получаване на съобщението/, с която процесуалният представител е поискал продължаване на срока поради официалните празнични дни в периода от 18 -21 април и негово служебно пътуване в периода от 22-26 април 2025 г. С разпореждане от 25.04.2025 година АССГ е продължил срока за прилагане но вносна бележка за платена държавна такса до 02.05.2025 година. В продължения срок до 02.05.2025 г. и до постановяване на обжалваното определение на 21.05.2025 г. държавната такса не е внесена и не е представян документ за внасянето й. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от АССГ, изразяващо се в несъобщаване на процесуалния представител на частната жалбоподателка, че срокът за внасяне на държавната такса е продължен. Както многократно е приемал ВКС в своята непротиворечива по този въпрос практика, съдебният акт по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока не се съобщава на страната, която го е поискала, а тя е длъжна да следи сама дали срокът е продължен. Това е така, защото актът за продължаване на срока по чл.63 ГПК не подлежи на съдебен контрол, а началото на продължения срок е определено с нормата на чл.63, ал.2 ГПК и то е от изтичането на първоначалния срок. В случая е спазено и изискването на чл.63, ал.2 ГПК новоопределеният срок да не е по - кратък от първоначалния. Обстоятелството, че някои съдебни състави съобщават за продължаване на срока по аналогия със задължението им при възстановяване на срока за внасяне на суми за разноски / чл.65, ал.2 ГПК/, не води до извод за допуснато процесуално нарушение от АССГ при постановяване на обжалваното определение. Разликата в задълженията на съда при възстановяването на срока за внасяне на суми по чл.65, ал.2 ГПК и продължаването на срока по чл.63, ал.1 ГПК, произтича от липсата на законово определено начало за възстановения срок в ГПК. Не е налице твърдяната непредвидимост на обжалвания акт поради непубликуването му на Интернетстраницата на АССГ, тъй като на последната не се публикуват всички актове по движение на делото, какъвто е актът за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по частна жалба. Предвид изложеното обоснован е изводът на АССГ за неотстраняване на нередовностите на частната жалба и в продължения срок, а и до постановяване на определението за нейното връщане, поради което е правилна преценката му за наличие на основанието по чл.213а, ал.1, изр.2 - ро АПК вр. чл.231 АПК за връщане на частната жалба с неотстранена нередовност. Определението следва да се остави в сила като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,