Определение № 59 от 29.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 331/2020 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по жалба на адвокат Л. Д. – повереник на жалбоподателя и частен тъжител П. С. П. против разпореждане № 1727 от 29.04.2020 г. на съдията-докладчик по ВНЧХД № 511/2020 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на депозираната от нея жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 264/14.04.2020 г., с което обжалваната от нея присъда от 11.12.2019 г. на Софийския районен съд по НЧХД № 3463/2019 г. е била изцяло потвърдена. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съдебен акт е извън тези, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивното решение Софийският градски съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Н. Т. П. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК. Изложеното дотук съвсем ясно информира, че въззивното решение е извън обхвата на съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Не се касае до нова присъда, постановена от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, а до решение на въззивната инстанция, постановено при условията на чл. 338 от НПК, което е окончателно. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение