Определение № 143 от 01.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 299/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 3728/09.08.2022г., уточнена с молба вх.№4227/16.09.2022г. от Ж. В. Г. за отмяна на решение №171/15.07.2022г. по в.г.д.№250/22г. на Окръжен съд – Шумен, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Молителката твърди, че е налице предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основание за отмяна, а именно подадена от В. Христов въззивна жалба срещу постановеното решение по г.д.№12648/2022г.на Софийски градски съд, с която е направено искане за тълкуването му. Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2022г., като от изхода на същото ще е видно дали взискателя и ЧСИ Р. Р. са действали законно и правомерно в изпълнение на служебните си правомощия и дали ЧСИ разполага с властта да предприема съответните действия и да налага глоби. По същество моли молбата да бъде уважена. Ответникът В. С. Христов с писмен отговор, чрез адвокат П. Б., оспорва молбата като недопустима. Твърди, че решението, чиято отмяна се претендира е изключено от предметния обхват на чл.303 от ГПК. Излага, че същата не отговаря и на изискванията на чл.303 от ГПК, тъй като не съдържа ясно и мотивирано основанията за отмяна, дори след дадените от съда указания. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като не са налице нови основания от съществено значение за изхода на делото. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съдът намира, че молбата изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, но е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска от молителя е постановено по реда на чл.435 от ГПК. Съгласно разясненията дадени в т.3 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Налице е и допълнителен аргумент за недопустимост на производството – по отношение частта от решението, с която жалбата на Ж. Г. е върната като просрочена и производството по делото е прекратено. В тази част решението има характер на определение, а съгласно задължителната съдебна практика – т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно разясненията дадени в т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, извънредният характер на производството по отмяна, уредено в разпоредбите на чл.303 – чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Останалите определения не попадат в предметния обхват на понятието „влезли в сила съдебни актове“, подлежащи на отмяна по реда на глава ХХIV от ГПК, за които след изчерпване на инстанционния процесуален ред за обжалването им, не съществува друг път за защита. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че молбата за отмяна на решението на Окръжен съд – Шумен, постановно по реда на чл.435 от ГПК, с което производството по делото е частично прекратено и е отхвърлена подадената от Ж. Г. жалба срещу постановление на ЧСИ по изп.д.№2019310400580, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, Ж. В. Г. следва да бъде осъдена да заплати на В. С. Христов сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото производство. Мотивиран от горното, съдът