Определение № 342 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2484/2020 г.

Производството е по чл. 303, т. 5 ГПК Образувано е по молба на Е. А. И. за отмяна на влязло в сила решение № 896/07.02.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 10098/2017 г. Молителят твърди, че правото му на участие в съдебния процес, развил се пред въззивно инстанция, било накърнено – разпореждането на съда, с което е оставена без движение въззивната му жалба било съобщено на адв. Б., който не е бил упълномощен да представлява Е. И. във въззивна инстанция, също така не е получавал съобщения по делото, нито съобщение, че решението на въззивния съд е изготвено. Ответникът по молбата „Топлофикация София” ЕАД не е изразило становище. Третото лице помагач на ответника по молбата за отмяна – „Техем Сървис” ЕООД, не е изразило становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение, чиято отмяна се желае, вероятно съдържа противоречие между диспозитив и мотиви, преди отстраняването на което няма как да се очертае предмета на настоящото производство, както и да се прецени допустимостта на молбата за отмяна. В същото се съдържа и неяснота, която евентуално подлежи на отстраняване чрез тълкуване. До това заключение съдебният състав достигна при следните данни: Първостепенният Софийски районен съд приел за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че ответниците А. И. и Е. А. И. му дължат солидарно сумата от 875,34 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 161,29 лв. натрупана лихва за забава за периода 31.12.2011 г. – 30.06.2014 г ., за които суми има издадена заповед за изпълнение. Отхвърлил иска за разликата над 875 до 903,90 лв.. Осъдил А. И. и Е. И. да заплатят на „Топлофикация” ЕАД 525лв. съдебноделоводни разноски, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въззивна жалба е подадена от А. И. и Е. И. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която исковете против тях са уважени (главница и лихва) и са натоварени с тежестта на съдебноделоводните разноски. След поредица указания, въззивната жалба, подадена от Е. И., е върната поради неотстранени в срок недеровности и въззивният съд с определение от 26.04.2018 г. прекратил въззивното производство в тази част. Определението не е отменено, като в мотивите на въззивното решение № 896/07. 02. 2019 г. по гр.д. № 10098/2018 г. на СГС е посочено изрично, че първоинстанционното решение, в частта, с която искът е отхвърлен, като необжалвано, е влязло в сила. Също така е посочено, че въззивната жалба на ответника Е. И. е върната и производството в тази част е прекратена. Това обаче не е видно от диспозитива на съдебното решение. В него е записано, че се отменя решението на РС в частта, с която е признато за установено, че А. И. и Е. И. дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД сумата над 764 и вместо това е отхвърлил иска за признаване на установено, че А. И. и Е. А. И. дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД сумата над 764,31 лв. до уважения размер от 875,34 лв. Потвърдил първоинстанционното решение „в останалата обжавана част”, каквото и да значи това, и е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на А. И. 21,13 лв. разноски за въззивна инстанция. Т.е., въззивното решение е постановено и спрямо ответника Е. И. – и в частта на отменено и пререшено първоинстанционно производство, и в частта, с която то частично е потвърдено. За допустимостта на молбата за отмяна е от значение има или не и какво въззивно решение, постановено спрямо Е. И.. Според мотивите би следвало първоинстанционното решение да е отменено само в частта, с която е признато за установено, че А. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата над 764, солидарно с Е. И., и е отхвърлен само искът против А. И. да бъде установено, че тя дължи над 764 лв. солидарно с Е. И.; отмяната по отношение на единия солидарен длъжник, не влече отмяна и пререшаване на спора и спрямо другия солидарен длъжник, спрямо когото решението е влязло в сила. Според мотивите на въззивното решение, това на първа инстанция е влязло в сила по отношение на Е. И. (обикновен другар на другия солидарен длъжник). Не е ясно и коя е „другата обжалвана част” (част от главницата, изцяло или част от натрупаната лихва върху цялата или част от главницата, разноски, в какъв размер и спрямо кой или и двамата ответника), която въззивният съд е потвърдил. Мотивиран от горното, съдът