Определение № 8092 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 36/2026 г.

ВАСШесто отделение16.07.2026 г.докладчик Явор Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на директора на ТП на НОИ – Велико Търново за изменение на постановеното съдебно решение №6287/ 09.06.2026г. по адм. дело №36/2026 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, в частта му за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Образувано е по молба на директор на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез гл. юрисконсулт Василева, с искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за присъдените на ответниците по касация разноски за осъществената защита от адвокат. В законоустановения срок е постъпило общо възражение от А. Л.-Х. и Н. Н., чрез пълномощника им адв. Димитрова, с което намират молбата за недопустима, респ. за неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че молбата се явява допустима, но неоснователна. Касае се за производство по чл.176а АПК, тъй като се иска изменение на съдебното решение в частта му за разноските. С молбата си директор ТП на НОИ – Велико Търново счита, че присъдените на всеки един от ответниците по касация разноски за осъществената защита от адвокат са прекомерни, поради което настоява техния размер да бъде ревизиран(намален). Със съдебното си решение от 09.06.2026г. настоящият състав се е произнесъл по направеното възражение на тази страна досежно възможната прекомерност на понесените от Л.-Х. и Н. разноски за адвокат по сключените от тях отделни договори за правна защита и съдействие пред тази инстанция. Това възражение е прието за неоснователно. С настоящата молба се търси ревизиране на извода на съда в тази посока, като страната се позовава и на практика на СЕС (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 ). Настоящият състав на съда намира молбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Настоящата инстанция е направила преценка, че според приложението на цитираната норма, дължимите се в случая на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция възлизат на по 300 евро, с оглед характера и обема на осъществената правна помощ, при приложението на посочената законова новела и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 година, в която връзка съставът на ВАС приема, че в случая трудът на адвоката не е бил съществено надценен. Присъдените адвокатски възнаграждения в размер на сумата от по 300 евро освен, че са обичайни за пазара, но са съобразени и с интереса по Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, като същите са близо до посочения там минимум. В настоящия случай не съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение, а същото е договорено между страните и платено по силата на договорно съглашение. Недопустима е намесата на съда в свободата на договаряне между адвокат и клиент. По възражението на насрещната страна за прекомерност, съдът е съобразил вече дали така договореното и платено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и дали трудът на адвоката не е бил неоснователно надценен. Не се споделя тезата, изложена в молбата, че съдът е задължен да определи размера при приложение на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като този ред е приложим в случаите на предоставена правна помощ от адвокати, вписани по надлежния ред в Националния регистър за правна помощ, които се били определени и назначени по реда на чл. 25 и 26 от Закона за правната помощ, или ако изрично процесуален закон(напр. чл.143 ал.3 АПК или чл.78 ал.8 ГПК – и в двете хипотези по отношение на осъществена защита от юрисконсулт) изрично сочи този ред за приложим. С цитираното решение на СЕС се приема, че националният съд не е обвързан с посочените в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа размери, но няма пречка същите да бъдат ползвани за отправна точка при извършваната от съда дължима преценка по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Що са отнася до присъдената сума от 300 евро за всяко от лицата и присъжданите юрисконсултски възнаграждения по подобни дела, то следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение е конкретно определено(в абсолютен размер), докато юрисконсултското не е фиксирано, а са налице негови долна и горна граници(напр. в чл.24 от Наредбата за правната помощ се сочи, че по административни дела за една инстанция то е от 200 до 300 лева, а по тези с материален интерес е от 130 до 450 лева). Ето защо и само ако приеме договореното и платено възнаграждение на адвоката за несъответстващо на фактическата и правна сложност на спора, вкл. и ако трудът на адвоката е бил неоснователно надценен, само тогава съдът, приемайки прекомерността, намаля неговия размер. По различен начин стои въпросът в случаите на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което поначало се определя от съда в дадените от цитирания подзаконов акт на вторична правна уредба граници, при което не е задължителна преценката за справедливост, обоснованост и съответствие с достойнството на професията на юрисконсулта, нито е налице неговото предварително заплащане(понасяне) от страната. По изложените съображения, молбата за изменение на касационното решение, в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

Цитирани разпоредби

7