Определение № 111 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 654/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Х. Х. Ц. срещу разпореждане от 17.01.2020 г. по в. гр. д. № 4634/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е уважена молбата на М. М. П. – Х. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение на решение № 1250/27.05.2019 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че правото му на защита е било нарушено, тъй като е бил лишен от възможност да участва в производството по издаване на изпълнителния лист. Поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, като не е изпълнил задълженията си да укаже на ищцата да представи банкова сметка, по която ответникът да може доброволно да заплати присъдените суми, поради което се излагат доводи на нередовност на исковата молба, въз основа на която е образувано производството основание чл. 127, ал. 4 ГПК. В срока за отговор насрещната страна М. М. П. – Х. заявява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срок, срещу разпореждане на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С въззивното решение е потвърдено решение № 4304/15.06.2017 г. по гр. д. № 3301/2015 г. на Софийски градски съд, с което Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. – Х., следните суми: на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 19 200,58 лв. – главница и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава върху тази сума в размер на 5 879,87 лв.; на основание чл. 59 ЗЗД – сумата 36 002,42 лв.; на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - главница от 1 058 лв. и обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху тази сума в размер на 324 лв.; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – главница от 1 800 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 551,23 лв.; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – главница от 600 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 183,76 лв. Съгласно правилото на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, а съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, като препис от молбата не се връчва на длъжника, поради което неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на участие в производството, доколкото процесуалният закон регламентира производството по издаване на изпълнителен лист като едностранно и едва с подаване на частната жалба длъжникът по издадения изпълнителен лист може да реализира правото си на защита. Предвид липсата на изискване за посочване на банкова сметка като реквизит на молбата на издаване на изпълнителен лист, неоснователни се явяват и останалите оплаквания, съдържащи се в частната жалба. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист (ТР № 5/2015-ОСГТК), поради което неотносими към настоящия спор са доводите на страната за нередовност на исковата молба поради непосочване от страна на ищеца в производството на банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,