Определение № 53 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2414/2020 г.

ВКСII търговско отделение14.02.2022 г.докладчик Камелия Ефремова

Диспозитив

ОСЪЖДА В. С. К. и К. С. К., двете от [населено място], със съдебен адрес: адвокат А. Б. – САК, [улица], ет. 2, ап. 24, да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2 направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 5 025 (пет хиляди и двадесет и пет) лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за присъждане на разноски за разликата до 6 700 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Подадена е молба вх. № 68352 от 03.11.2021 г. от ЗД „Бул Инс“ АД за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 60527 от 02.11.2021 г., като в полза на дружеството бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по касационната жалба в размер на сумата 6 700 лв. Ответниците по молбата – В. С. К. и К. С. К. – заявяват становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 17.01.2022 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от В. С. К. и К. С. К. решение № 11862 от 13.08.2020 г. по в. гр. д. № 3854/2018 г. на Софийски апелативен съд, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването им – представен е договор за правна защита и съдействие № 0550724 от 27.11.2020 г., в който изрично е посочен както размерът на уговореното адвокатско възнаграждение, така и неговото заплащане в брой. Поради това е неоснователно направеното в тази насока възражение от ответниците по молбата за недоказаност на направените от ответника по касация разноски за настоящото производство. Основателно е обаче възражението им, че поради недопускане на касационното обжалване и липсата на осъществено процесуално представителство от защитата на ответника, приложима в случая е разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. дължимото възнаграждение е в размер на ¾ от уговореното в договора за правна защита и съдействие, а именно – сумата 5 025 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК

Цитирани разпоредби

4