Определение № 385 от 05.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3324/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Н. И. от [населено място] против определение № 50 от 21.01.2014г. по гр.д.№ 241/14г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу друго определение № 461 от 19.07.2013г. по гр.д.№ 3772/13г. на Върховен касационен съд. Счита така постановения съдебен акт за неправилен. Изразява становището си, че съдът дължи разглеждане и произнасяне по всяка молба, включително на неговата, защото се цели защита и съдействие на важни лични и имуществени права, поради което не приема за правилна тезата за необжалваемост на акта, поради липса на предвидена в закона възможност. Отделно счита, че първоначалния акт на ВКС за връщане на частната му жалба поради неизпълнение на дадените указания е неправилен, като твърди, че изпълнението му е точно и в срок. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба - тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок - е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 50 от 21.01.2014г. ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на И. Н. И. срещу друго определение № 461 от 19.07.2013г. по гр.д.№ 3772/13г. на Върховен касационен съд, с което е потвърдено разпореждане на СГС за връщане на касационната му жалба против въззивно решение от 26.07.12г. по гр.д.№ 15201/11г. поради неотстраняване в срок на констатирани от съда нередовности. Така постановения акт е правилен. Определението на ВКС за потвърждаване на разпореждане на въззивен съд за връщане на подадена касационна жалба, съгласно чл. 286 ал.2, във вр. с чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК, е окончателен акт. Съответно подадената частна жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на предвиден ред за обжалване. Тезата на жалбоподателя, че съгласно чл.2 от ГПК съдът дължи защита и съдействие на личните и имуществени права на гражданите е вярна и именно тя е била в основата на всички произнасяния на съда, във всички инстанции по делото. Пределът на дължимата от съда защита и съдействие е изчерпване на предвидения в закона процесуален ред. Именно поради липсата на предвидена възможност и ред за обжалване - е неоснователно и другото възражение на жалбоподателя, касаещо твърдението му за изпълнение на дадените от съда указания. Възможността да се обсъжда този въпрос е преклудирана с постановяване на окончателния акт - определение № 461 от 19.07.2013г. по гр.д.№ 3772/13г. на Върховен касационен съд за потвърждаване на разпорежда-нето за връщане на подадената касационна жалба Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение