Определение № 524 от 30.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1695/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Н. Н. в качеството му на процесуален представител на ответницата Е. В. З., срещу определение № 783 от 11.03.2020г. по ч. гр. дело № 3259/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 1853/04.02.2020г., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на определение № 20 от 06.01.2020г. по ч. гр. дело № 3259/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ приложение намира разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че размерът на адвокатския хонорар се определя въз основа на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. Моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 700 лв. Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Д. М. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение молба с вх. № 1853/04.02.2020г., депозирана от адв. Н. Н. в качеството му на процесуален представител на ответницата Е. В. З., по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 20 от 06.01.2020г. по ч. гр. дело № 3259/2019г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, въззивният съд е приел, че при произнасянето по искането за разноски приложение намира разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. Поради това е направил извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. Изложил е съображения, че в определението, чието изменение се иска, е извършена преценка за приложението на процесуални норми, а не е налице произнасяне по съществото на предявените искове, доколкото спорът се отнася до определение за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. Определението на Софийски апелативен съд е неправилно. Изводът на въззивната инстанция, че на адв. Н. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 200 лв. за оказана на Е. В. З. безплатна правна помощ, не съответства на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение се дължи с оглед изхода на въззивното производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказване от адвоката безплатно на адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела в производства по частни жалби възнаграждението е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Съгласно чл. 11 от посочената наредба за съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия-изпълнителя или на нотариуса възнаграждението е 200 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание - 300 лв. Предметът на делото е осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит и правният интерес на ищеца е в размер 169 522,07 швейцарски франка и 240 лв. или съобразно фиксинга на БНБ към момента на предявяване на исковата молба – 06.03.2018г. общо в размер 284 277,62 лв. /284 037,62 лв. + 240 лв./. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2 405,18 лв. Като е определил адвокатското възнаграждение в размер 200 лв. на основание разпоредбата на чл. 11 от посочената наредба въззивната инстанция е постановила неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо това на адвокат Н. Р. Н. да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер 2 205,18 лв., представляващо разликата между дължимия минимален размер и присъденото адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение