Определение № 43 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1449/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. С. Н. – пълномощник на Н. Л. Т., касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени решение № 60119 от 08.11.2021 г., постановено по настоящото дело, в частта му относно разноските. Искането е за присъждане на разноски, сторени от Т. при инстанционното разглеждане на делото, съобразно изхода от спора в касационната инстанция и съразмерно с уважената част от предявения иск. Претендира се изменение на касационното решение и в частта му за дължимото на адв. Н. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първата и въззивната инстанции, също съобразно защитения материален интерес. Ответникът по молбата – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество – молбата е и основателна. С решение № 60119 от 08.11.2021 г. по т.д. № 1449/2020 г. по описа на ВКС е отменено решение № 858 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4156/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, в частта, с която след отмяна на решение № 4041 от 06.06.2019 г. по гр.д. № 9855/2017 г. на Софийски градски съд, предявеният от Н. Л. Т. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е отхвърлен за сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.07.2016 г., както и в частта, с която на застрахователя са присъдени разноски за сумата над 1 320 лв. до 2 640.36 лв. за двете инстанции, като вместо това „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Н. Л. Т., действащ лично и със съгласието на своя баща Л. Н. Т., сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 14.07.2016 г., ведно със законната лихва от 26.10.2016 г. до окончателно погасяване на задължението. В останалата обжалвана част, предмет на касационно обжалване, за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. въззивното решение като правилно е оставено в сила. С касационната жалба процесуалният представител на касатора е поискал присъждане на разноски на ищеца, направени за всички инстанции, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) – също за всяка инстанция. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, като е присъдил такива в размер на 200 лв., посочени в този размер в представения в проведеното на 29.09.2021 г. о.с.з. списък по чл. 80 ГПК. Направените от касатора пред първата и касационната инстанция и своевременно поискани разноски, съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди, са останали неприсъдени от ВКС. Неприсъдени са останали и дължимите адвокатски възнаграждения за оказаната от адв. Н. безплатна правна за производствата пред Софийски градски съд и Апелативен съд – София. С оглед на изложеното, следва да се уважи молбата по чл. 248 ГПК и се измени постановеното решение в частта му за разноските. Становището на настоящия съдебен състав е, че дължимите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски на ищеца за първата инстанция, съобразно представените доказателства за реално сторени такива – 200 лв. платена държавна такса; 200 лв. възнаграждение за вещото лице по допуснатата СМЕ и 150 лв. възнаграждение за вещото лице по допуснатата САТЕ, и отчитайки цената на предявения иск, приетия от ВКС справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и отхвърлената част от иска, възлизат на 78.57 лв. Във въззивното производство ищецът не е направил и претендирал разноски, а от сторените в производството по чл. 290 ГПК разноски в размер на 200 лв. – платена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, с оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени половината от тях или сума в размер на 100 лв. По същите съображения и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати и адвокатските възнаграждения за оказаната от адв. Н. безплатна правна помощ на Н. Л. Т. в размер на 375.71 лв. за производството пред Софийски градски съд и сума в размер на 565 лв. за производството пред Апелативен съд – София. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение