Определение № 3880 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. А. Ч. срещу Определение №105 от 26.01.2026 г. на Административен съд (АС) - Смолян, по адм. дело №13/2026 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане исковата молба на Т. А. Ч. срещу кмета на община Смолян, с твърдения за неоснователно бездействие за издаване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или прекратяване на административнонаказателното производство по издаване на Фиш М, № 486 от 17.12.2025 г., прекратил е производството по делото и е осъдил Т. А. Ч. да заплати на кмета на Община Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро. Частният жалбоподател – Т. А. Ч., счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че определението нарушава правото му на защита, гарантирано от Конституцията на Република България. Излага, че на 17.12.2025 г. му е съставен фиш серия М № 486 за предполагаемо нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) от „Звено Транспорт и пътища" към Община Смолян, с наложена глоба 100 лв. На 18.12.2025 г. подал възражение (вх. № ДЛ009256/18.12.2025 г.), в което оспорил фиша, искайки анулиране или преминаване към пълна административнонаказателна процедура – издаване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП). Вместо това, кметът му е изпратил уведомително писмо (изх. № ДЛ009256/06.01.2026 г.), с което „потвърждава" фиша без да издаде АУАН или да прекрати производството. Подал е повторно възражение (вх. №ДЛ009256/ 05.01.2026 г.), но до момента на сезиране на АС - Смолян и подаването на частната жалба кметът не е изпълнил законово установеното си задължение да издаде АУАН. Съдът неправилно е приел, че бездействието не е оспоримо по чл. 256 АПК, тъй като не представлява фактическо действие или мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗДвП, при оспорване на фиша, съставянето на АУАН е императивно задължение на органа. Налице е правна норма, която директно вменява задължение за действие. Бездействието в случая е фактическо неизпълнение на законова процедура. АУАН не е индивидуален административен акт, а това е предпоставка за осъществяване на възможностите на чл. 256 АПК. Терминът "фактическо действие" по смисъла на чл. 256 АПК не трябва да се тълкува ограничително само като физически акт. То обхваща всяко задължително по закон поведение на администрацията, което има правни последици, но по своята същина представлява изпълнение на процедурна или процесуална норма. Съставянето на предварителен документ (като АУАН), който е задължителен етап в производството, е именно такова законово дължимо поведение. Издаването на акта следва да се приравни на фактическо действие. Неизвършването на действие от кмета при наличието на нормативно задължение по чл. 186, ал. 2 ЗДвП представлява мълчалив отказ за издаване на АУАН. Писмото на кмета (изх. № ДЛ009256/06.01.2026 г.) не анулира фиша, не издава АУАН/НП, не прекратява административнонаказателното производство и не е краен индивидуален административен акт. Това писмо е извънпроцесуално изявление, което не произвежда правни последици. Прави възражение за прекомерност на присъденото с определението юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че е разбрал за него за първи път след получаване на определението. Твърди, че в това производство въпросът е относително ясен, касае стандартно административно нарушение и не се налага присъждане на такова високо възнаграждение. Прави искане, при отхвърляне на жалбата му, възнаграждението да бъде редуцирано. Прави искане определението да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност срещу евентуално претендираното юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на Община Смолян, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че липсата на изявление на съответния административно наказващ орган, с което да се отмени издаден фиш за глоба по реда на чл. 186 ЗДвП или неиздаването на АУАН не представлява бездействие по смисъла на чл. 256 АПК или мълчалив отказ по смисъла на чл. 58. ал. 1 АПК. Счита, че е неоснователно направеното възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като то е под законоустановения минимум посочен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Прави искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е установил, че на 17.12.2025 г. в 10,34 ч. в гр. Смолян на [улица], на МПС с рег. № [рег. номер] е съставен оспорения фиш с вменено нарушение по чл. 98, ал. 1, т .6 ЗДвП, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 ЗДвП на собственика на процесното МПС е наложена глоба в размер на 100 лв. На 18.12.2025 г. Т. Ч. е подал възражение срещу издадения фиш до кмета на Община Смолян. На 06.01.2026 г., с Писмо, изх. № ДЛ009256, кметът на Община Смолян е отговорил на Ч., че не са открити данни за незаконосъобразно наложена глоба. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 256 АПК, чл. 167, ал. 2, т. 1, чл. 186, ал. 1, чл. 186, ал. 2 и 3 ЗДвП. Посочил е, че АУАН се издава в производство по издаване на НП, а АПК урежда издаването на административни актове, между които не е НП. АУАН се издава по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), поради което бездействието на административнонаказващия орган не представлява мълчалив отказ. Изложил е, че предпоставка за осъществяване на процесуалните възможности по чл. 256 АПК е наличието на административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Приел е, че непроизнасянето по исканията на жалбоподателя Ч. не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Посочил е, че съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия, към които не се причислява издаването на АУАН. Реализирането на правомощията на кмета на Община Смолян във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност на физическото лице не представлява извършване на фактически действия по смисъла на чл. 256 АПК. Достигнал е до извод, че производството по делото следва да бъде прекратено, а на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 евро. Оставил е без разглеждане исковата молба на Ч., прекратил е производството по делото и е осъдил Т. А. Ч. да заплати на кмета на Община Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро. Определението е частично неправилно За да е налице допустимост на иска по чл. 256, ал. 1 АПК е необходимо да е налице бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Но както обосновано приема и първоинстанционният съд става въпрос за бездействие, което е свързано с административни правоотношения, а не с административнонаказателни. Осъдителният иск по чл. 256, ал. 1 АПК не е средство за реализиране на правораздавателната власт на един административен орган, каквато е властта му да издаде наказателно постановление, респективно преди това акт за установяване на административно нарушение. Съдът правилно е установил предмета на искането с което е сезиран, правилно е определил предпоставките за допустимост на предявения иск и е направил обоснован и правилен извод за недопустимост на иска. Поради това определението му, в частта с която е оставена без разглеждане исковата молба на Т. А. Ч. и е прекратено производството по делото, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е обаче определението в частта, досежно присъдените с него разноски. Видно от диспозитива на съдебния акт, съдът е осъдил Т. А. Ч. да заплати на кмета на Община Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро. Според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Аналогично, при присъждане на разноски те се присъждат на юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, а не лично на ответника. Претендираните от кмета на Община Смолян разноски за юрисконсултско възнаграждение е следвало да бъдат присъдени на Община Смолян. Предвид това определението, в частта на присъдените с него разноски, следва да бъде отменено, а разноските следва да бъдат присъдени в полза на Община Смолян – юридическото лице в чиято структура е органът ответник. Видно от депозирания от ответника списък с разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от него са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200,00 лева). Неоснователно е направеното от Ч. възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, е регламентирана възможност за страната да направи възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско, но не и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба регламентира, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, а именно – в Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. В случая от ответника в първоинстанционното производство е претендирано юрисконсултско възнаграждение в минималния определен в Наредбата размер. Предвид обаче невлошаване положението на частния жалбоподател, след отмяна на определението в частта за разноските, Т. А. Ч. следва да бъде осъден да заплати на Община Смолян сумата от 100,00 евро - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди частния жалбоподател да заплати на Община Смолян – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, сумата от 102,26 евро, представляващи евровата равностойност на 200,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено по реда чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложените по-горе съображения неоснователно се явява и възражението за прекомерност на претендираното в касационното производство юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд