Решение № 6186 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба от „Е-Дизайн и Визия“ ООД, чрез представител по пълномощие – адв. А. Пешева от Адвокатска колегия гр. Кюстендил, против Решение № 2041/09.12.2025 год., постановено по адм. дело № 319/2025 год. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал фактическата обстановка по случая. Твърди се, че от страна на съда неправилно е прието, че административният орган е обосновал методиката, която е използвал при определяне на размера на финансовата корекция. Намира противоречие в мотивите на административния орган по отношение формирането на понятието „устойчива заетост“ и механизма и начина на изпълнение, като проценти. Посочва, че в сключения договор липсват ясни критерии на показателите за формиране на „устойчива заетост“, доколкото в дадената дефиниция са включени „примерни“ и „алтернативни“ условия.

На следващо място, по мнение на касатора е налице и липса на яснота как е определено „неизпълнение от 60-69%“, доколкото индикаторът „Ръст на заетостта“ е изпълнен през основния проектен период. Посочва, че действително е налице незначително нарушение, което касае частично намалено възнаграждение на част от заетите лица, но в тази връзка не е отчетена пандемията от COVID–19, при която от основно значение е запазване на работните места.

Навежда доводи, че административния орган не е съобразил и сроковете за издаване на индивидуален административен акт, доколкото се е произнесъл с ново решение след изтичане на погасителната тригодишна давност. Отделно от изложеното, намира, че липсват и доказателства, че проектът е отчетен пред Европейската комисия, както и че намаляване на възнаграждението на заетите лица застрашава отчетността. В тази връзка обосновава извод, че определената финансова корекция не засяга интереса на Съюза.

В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, а по същество и отмяна на решението за определяне на финансова корекция. Заявено е и искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 (ОПИК), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Цвяткова, в представено писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на „Е-Дизайн и Визия“ ООД срещу Решение № РД-02-16-757/16.06.2025 год. на РУО на ОПИК 2014 - 2020, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 17 878,37 лв., представляваща 20 на сто от финансовата подкрепа от ЕСИФ, предоставена за възнаграждения на заети лица по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-2.024-2059-C01.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че „Е-Дизайн и Визия“ ООД е бенефициер по сключен с Министерство на иновациите и растежа, в качеството му на УО на ОПИК 2014-2020 АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-2059-C01/08.08.2019 год. по процедура №BG16RFOР002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“, със срок на изпълнение на проекта от 18 месеца, като в т. 5 „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване към договора са предвидени разходи за персонал, материални и нематериални активи, материали, непреки разходи и разходи за услуги в общ размер 249 470 лв., включващ 199 576 лв. БФП и 49 894 лв. съфинансиране.

Фактическите основания за определяне на финансова корекция органът свързва с данните от постъпил сигнал за нередност във връзка с отчитане на индикаторите по процедура № BG16RFOР002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“, финансирана по ОПИК 2014-2020 год., който сигнал е подаден от отдел „Изпълнение на проекти“ и заведен в деловодната система на МИР с вх.№ 91-М-211/11.05.2022 год. В него е посочено, че в процедурата по ОПИК е заложен общ индикатор за изпълнение „Ръст на заетостта в подпомогнатите предприятия“. В проекта на бенефициера е предвидена устойчива заетост на 4-ма служители: 2-ма на 8-часов работен ден и 2-ма на 4-часов работен ден, като за един от двамата служители на 8-часов работен ден са изпълнени условията за заетост. За останалите 3-ма служители условията за устойчива заетост не са изпълнени, както следва:

1. Г. С. И. – на длъжност „програмист“, работил до 04.08.2021 год. За да се навършат 6 месеца след приключване на проекта, каквото е условието за устойчива заетост е следвало служителя да работи до 08.08.2021 год. Лицето е с ТЕЛК;

2. Л. С. П. – на длъжност „социален предприемач“ с основна заплата от 504 лв. от м.03.2021 год. до 01.09.2021 год., като трудовия договор е сключен на 1 100 лв. месечно. Съгласно условията за осигуряване на устойчива заетост е нужно запазване размера на трудовото възнаграждение;

3. Д. С. Д. – на длъжност „арт директор“ с основна заплата по договор от 2 400 лв. месечно. Видно от справките/декларации за м.03.2021 год. до 01.09.2021 год. служителят е с основна заплата 1 200 лв. месечно. Съгласно условията за осигуряване на устойчива заетост е нужно запазване размера на трудовото възнаграждение.

За четвъртия служител Е. Е. не са установени несъответствия по този индикатор.

Административният орган е направил извод, че при изпълнение на договора, бенефициерът е допуснал неизпълнение на общия за процедурата индикатор „Ръст на заетост в подпомогнатите предприятия“.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването му, както и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

По отношение на материалната законосъобразност на решението на РУО на ОПИК, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че бенефициерът не е изпълнил заложен одобрен индикатор. Посочил е, че за целите на процедурата под термина „устойчива заетост“ Приложение Л към Условията за кандидатстване, предвижда осигуряване на заетост (работни места) за период от 6 месеца след приключване на проекта при запазване на условията (длъжност, часова заетост, размер на възнаграждение, наемане на трудов договор и др.), приложими към екипа на кандидата, съгласно т.14.2 от Условията за кандидатстване. Анализирайки приложените доказателства е приел, че по отношение на двама от служителите не е спазен размера на трудовото възнаграждение, съгласно условията на осигуряване на устойчива заетост, което пък от своя страна представлява неизпълнение на одобрени индикатори. В тази връзка е обосновал извод, че в рамките на 6-месечния период след приключване на проекта, заетостта на персонала не отговаря на термина „устойчива заетост“ по Приложение Л към Условията за кандидатстване, т.е. няма запазване на условията на сключените трудови договори.

Приел е за неоснователно възражението свързано с извинителна причина - пандемията от COVID-19 и нейните последици върху дейността на дружеството, доколкото жалбоподателят, в хода на административното производство не е представил годни доказателства за отрицателното влияние на пандемията във връзка с изпълнението на сочения индикатор.

Обосновал е извод, че след като доказаното изпълнение на одобрените по проекта индикатори е между 50 и 59 на сто, правилно е определен и размерът на финансовата корекция от 20% върху изплатената БФП за възнаграждения на персонала. Подробни аргументи е изложил, че неизпълнението на който и да е от индикаторите води до извод, че определената цел не е постигната. Мотивирал е, че осъществяването само на 1 ½ работно място, т.е. само на половината от заложеното, означава неизпълнение на целта по проекта в степен, която не може да отчете ръст на предприемаческата идея на пазара и устойчивост на новосъздаденото предприятие. Приел е за неоснователно и релевираното възражение за изтекла погасителна давност за определяне на финансова корекция, тъй като същата е прекъсната с предприетите действия на административния орган по разследване на нередността.

По изложените съображения, съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил жалбата, като е осъдил „Е-Дизайн и Визия“ ООД за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че решението на РУО на ОПИК е постановено при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието „нередност“ е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В настоящият случай, в оспореното решение, РУО на ОПИК е приел като основание за определената финансова корекция наличието на нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената за нарушена правна норма от националното законодателство, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. За да бъде индикатор по смисъла на посочената разпоредба, дадено обстоятелство трябва да е включено в инвестиционното намерение, респ. проектното предложение, а за да е налице и хипотезата, обуславяща приложението й, е необходимо да е установена разлика в заложените стойности и действителното положение.

За формиране на извод относно възможността за субсумиране на фактите под хипотезата на тази нередност, на първо място, следва да се изясни съдържанието на използвания в текста й термин „индикатор“.

Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „индикатор“, поради което при съобразяване с правилата, заложени в чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 год. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) (Указ № 883), значението му следва да се извлече от смисъла, който му се придава на общоупотребимия български език. Видно от определението, дадено в Българския тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2018 год., стр. 326, „индикатор“ е дума от мъжки род, която има следните две значения: 1. спец. измерителен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо; и 2. показател. В конкретния случай, доколкото става въпрос за изпълнение на индикатори по сключен АДПБФП, а последният, видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕФСУ, съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя подкрепата, следва, че индикаторите по него обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията.

В случая по делото е безспорно установено, че проекта има одобрен индикатор - „Ръст на заетостта в подпомаганите предприятия“ по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Както правилно е установил първоинстанционният съд, целта на неговото изпълнение е осигуряване на устойчива заетост на минимум 3 лица в рамките на шест месеца след приключване на проекта. За целите на процедурата под термина „устойчива заетост“ Приложение Л към Условията за кандидатстване предвижда осигуряване на заетост (работни места) за период от 6 месеца след приключване на проекта при запазване на следните условия: длъжност, часова заетост, размер на възнаграждение, наемане на трудов договор и др., приложими към екипа на кандидата, съгласно т.14.2 от Условията за кандидатстване. Екипът следва да се състои от лица, наети на трудов договор на минимум 4 часа на ден за период от минимум 6 месеца в рамките на изпълнение на проекта, като тяхното поименно посочване е част от съдържанието на т.10. „Екип“ от формуляра за кандидатстване.

Оспореният административен акт е фактически обоснован със следните констатации, а именно: неизпълнение на одобрен индикатор, свързан с осигуряване на устойчива заетост на минимум 3 лица в рамките на шест месеца след приключване на изпълнението на проекта при запазване на длъжност, часова заетост, размер на възнаграждението, наемане на трудов договор и др. елементи от трудовото им правоотношение. Административният орган е установил, че по отношение на лицата Д. Д. и Л. П., не е спазен размерът на трудовото възнаграждение, съгласно условията на осигуряване на устойчива заетост. В тази връзка, РУО е формирал извод, че при отчитане на индикатора „Ръст на заетостта в подпомогнатите предприятия“, бенефициера е отчел 1 ½ работни места, от които едно на 8 часов работен ден и едно на 4 часов работен ден, или сумарно 50% от целевата стойност „3“ на заложения индикатор. Предвид изискването за устойчива заетост на 3 работни места, е налице намаляване нивата на заетост в дружеството на бенефициера, което води до неизпълнение на индикатора „Ръст на заетостта“. С оглед процента на намаляване – 50%, е приложима т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, а именно „когато изпълнението на одобрените по проекта индикатори е между 50 и 59 на сто – размерът на финансовата корекция е 20 на сто“.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е безспорно доказано, че трудовото възнаграждение на две от наетите лица е намалено за част от 6-месечния период след приключване на изпълнението на проекта, в който е следвало да се осигури устойчивост на заетостта. В този смисъл РУО правилно е установил фактите и е доказал нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Не споделими са обаче изводите на РУО, изцяло възприети и от първоинстанционния съд, че доказаното изпълнение на одобрените по проекта индикатори е между 50 и 59 на сто, поради което правилно е определен и размерът на финансовата корекция от 20% върху изплатената БФП за възнаграждения на персонала.

Настоящия касационен състав намира, че в случая от мотивите на административния орган не става ясно как е определил процента на изпълнение на заложения индикатор, доколкото по отношение на трите лица са открити нарушения само за един измежду няколко от показателите, които формират понятието „устойчива заетост“, приложими към екипа на кандидата, а именно размер на възнаграждение. Не са изложени мотиви, въз основа на които е определен този процент, нито е извършена съпоставка между обема на изпълнение и неизпълнение на заложеният индикатор. Следва да се отбележи, че в случая термина „устойчива заетост“ включва няколко критерия - длъжност, часова заетост, размер на възнаграждение, наемане на трудов договор и др., приложими към екипа на кандидата, като възнаграждението е един от тях. В този смисъл органът не е обосновал тежестта на всеки един от критериите. От изложените от административния орган мотиви относно определения процент на изпълнение на индикатора не става ясно как частичното неизпълнение на един от няколкото изброени критерия, формиращи понятието „устойчива заетост“ от индикатора формира 50% изпълнение, респ. 50% неизпълнение на договора.

Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че е налице заявеното с касационната жалба на ръководителя на „Е-Дизайн и Визия“ ООД основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК – нарушение на материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, със следващата от това отмяна и на оспорения индивидуален административен акт.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Министерство на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал акта, следва да бъде осъдено да плати на „Е-Дизайн и Визия“ ООД сторените от него разноски. Видно от представения пред първата инстанция списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025 год., дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС за първата инстанция, държавна такса за първата инстанция в размер на 143,00 лв., или общо разноски в размер на 1343,00 лв., равняващи се на 686,66 евро. Пред настоящата инстанция, процесуалното представителство е осъществено чрез касационната жалба подадена от адвокат, но към него не са приложени доказателства за направени разноски. Такива са налични единствено за заплатената държавна такса за касационното оспорване в размер на 73,13 евро лева. При това положение, в полза на касатора следва да се присъди сума в общ размер на 759,79 евро разноски за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,