Определение № 2956 от 21.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2107/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на “ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР” ООД, ЕИК[ЕИК], за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение № 203/30.06.2025 г. по в.т.д. № 176/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело, от “ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР” ООД е подадена редовна касационна жалба (с вх. № 6695/11.08.2025 г.) срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Окръжен съд – Пловдив, е осъден ответникът “ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ищеца “КОМПЛЕКСНИ СТРОЕЖИ” ООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 83230,56 лева с ДДС, представляваща стойността на извършени и незаплатени СМР по договор за строителство № А190403 от 18.04.2019 г., съгласно протокол обр.19 № 5 от 17.12.2021 г. и фактура № [ЕГН]/17.12.2021 г., и сумата от 6 935,88 лева, представляваща неустойка съгласно чл.5.1. от договора за строителство, за забавено плащане на сумата от 69 358,80 лева без ДДС по горепосочената фактура. Жалбата е подадена в срок, считано от 11.07.2025 г., с оглед представеното от страната съобщение в изпълнение на дадените указания по разпореждане № 2068/07.10.2025 г. на Председателя на I отделение в Търговската колегия на ВКС. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на въззивно решение за парични вземания се равнява на присъдената сума. В случая, в изпълнение на цитираните по-горе указания, е приложен от ответното дружество документ от 20.10.2025 г. за внасянето по особената сметка за обезпечения на ВКС на сумата от 90 166,44 лева, в който размер е оспорено решението на апелативния съд. Постъпването на посочената сума е удостоверено от счетоводител на ВКС след извършена служебна справка от 21.10.2025 г. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице в кумулативна даденост визираните в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение. За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че съдържащите се в молбата искания за спиране на изпълнението на изпълнително дело № 362/2025 г. по описа на ЧСИ Л. М., съответно временно спиране на изпълнителното дело до произнасяне по молбата, са некоректни, тъй като ефектът на спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение ще настъпи по силата на настоящия съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,