Определение № 314 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 156/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Т. Н. М. с вх. № 37957 от 18. 07. 2016г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 138 от 21. 06. 2016г. по гр. дело № 156/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 2057 от 28. 11. 2014г. по гр. дело № 2298/2014г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ гр. състав, в частта му досежно съдебните разноски, дължими от молителя в настоящото производство по отмяна. Молителят излага доводи, че присъденият в полза на насрещната страна хонорар за един адвокат в размер на 1 000 лв. е прекомерен, неотговарящ на фактическата и правна сложност на случая и извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор по молбата за отмяна. Моли ВКС да измени решението си, като намали размера на хонорара за един адвокат, присъден в полза на ответника в производството по чл. 303 ГПК. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата за отмяна на влязло в сила решение Н. Т. М. депозира становище по молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, поддържайки че последната е неоснователна, тъй като платеният адвокатски хонорар съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. Производството по делото е образувано по молба на Т. Н. М. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 2057 от 28. 11. 2014г. по гр. дело № 2298/2014г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ гр. състав. С определение № 46 от 05. 02. 2016г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е насрочено открито с.з. за 31. 05. 2016г.. В това съдебно заседание молителят, макар редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител, а е депозирал писмени бележки в канцеларията на съда. В същото е даден ход на делото по същество, след което е постановено решение № 138 от 21. 06. 2016г., с което молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е оставена без уважение като неоснователна и молителят Т. Н. М. е осъден да заплати на насрещната страна – Н. Т. М. сумата 1 000 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС в производството по молбата за отмяна. Молителят Т. Н. М. не е направил възражение за прекомерност на платения от Н. Т. М. хонорар за един адвокат своевременно. Такова възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено за първи път в настоящата молба по чл. 248 ГПК. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски на едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически обвързани по време. Срокът посочен в чл. 80 ГПК касае не само искането на страна за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора за разноските, който е свързан с предмета на делото и обвързан от неговия изход. Когато страната, която се позовава на прекомерност на платения адвокатски хонорар, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски, в рамките на производството преди приключването му със съдебен акт, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на този акт досежно разноските по реда на чл. 248 ГПК. Ако по делото е имало открито съдебно заседание и страната, правеща възражение за прекомерност, е била редовно призовавана, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Срокът по чл. 80 ГПК не се прилага само когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, ненадлежно осъществена размяна на книжа, в която хипотеза тя разполага с възможност да заяви прекомерността в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В гореизложения смисъл е и задължителното разрешение, дадено в т. 11 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Молителят Т. Н. М. не е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК в проведеното на 31. 05. 2016г. открито съдебно заседание по молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение до приключване на устните състезания, вкл. в депозираните писмени бележки преди заседанието, макар доказателствата за платен адвокатски хонорар от ответника по молбата да са били представени с отговора на молбата за отмяна от 13. 11. 2015г. и Т. Н. М. да е могъл да се запозная с тях. Направеното за първи път възражение за прекомерност в настоящата молба с правно основание чл. 248 ГПК от 18. 07. 2016г. се явява преклудирано и обуславя неоснователност на искането за изменение на постановеното решение по чл. 303 ГПК в частта за разноските. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение