Определение № 50716 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 760/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. М. К. и Н. Й. К. против решение № 109 от 8.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 343 по описа за 2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 87 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 2026 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Я. М. К. и Н. Й. К. против Г. Я. М. и Д. К. Б. иск за обявяване за нищожен като противоречащ на добрите нрави на договор за продажба, сключен с нотариален акт № от 19.08.2010 г., том, рег. №, дело № г. на Л. М.-помощник нотариус по заместване на нотариус Л. К. с рег. №, по силата на който Я. М. К. и Т. П. К. са продали на ответниците собствеността върху апартамент с административен адрес [населено място], [улица], ет.

Касаторите твърдят, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на решението с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Трябва ли в мотивите на съдебното решение въззивният съд да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените доказателства, без да изопачава доказателства? Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, тоест фактическите констатации и правни изводи следва ли да са обосновани?

2. Допустимо ли е съдът да направи преценка дали сделката противоречи на добрите нрави, като се ограничи само до нейното формално съдържание, изразяващо се в неравностойни по размер насрещни престации, без да се съобрази дали нейният краен резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност? Достатъчна ли е само преценката на уговорените насрещни престации, или съдът следва да се съобрази с волята на страните да се изяснят действителните отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес, когато са събрани доказателства, че е експлоатирана безпомощността на продавачите?

3. Допустимо ли е съдът да преценява нееквивалентността на насрещната престация по сделка по разлика в пъти между уговорена цена и пазарната цена, или следва да се преценява като критерий за нееквивалентност на насрещните престации само значителната разлика в стойността на уговорената цена и пазарната цена?

Г. Я. М. и Д. К. Б. не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Я. К. и С. П. са изложили в исковата молба, че са наследници на починалия през 2015 г. Т. К., съпруг на първата ищца и брат на втората ищца. Съпрузите Я. К. и Т. К. са изпаднали в тежко емоционално състояние след смъртта на своя син на 19.06.2010 г., а освен това са страдали от тежки заболявания, които се влошили. В този момент те получили финансова и емоционална помощ от съседите си Г. Я. М. и Д. К. Б., които първоначално са проявили загриженост към съпрузите. В крайна сметка обаче съседите се възползвали от безпомощното им състояние, от тяхната икономическа и физическата зависимост и с психическо въздействие ги уговорили да им продадат процесния имот за цена от 104 000 лв. Цената не отговаряла на пазарната стойност, а освен това не била изплатена. Ето защо ищците са поискали от съда да обяви покупко-продажбата за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска. Заявили са, че са заплатили уговорената цена, равна на данъчната оценка.

Бургаският окръжен съд е констатирал, че уговорената продажна цена е 104 000 лв., според приетите по делото експертизи пазарната стойност на имота към момента на сключване на покупко-продажбата с отчитане на запазеното право на ползване възлиза на 171 540 лв., а при включване стойността на подобренията-на 197 960 лв. Противоречие с добрите нрави би имало, ако уговорената цена се разминава драстично/в пъти/ с пазарните показатели. В случая такова отклонение не е налице, поради което покупко-продажбата не е нищожна и с това съображение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.

Във въззивната си жалба ищците са посочили, че първоинстанционният съд неправилно се е ограничил само с формална преценка на съотношението между цената и пазарната стойност на апартамента, вместо да вземе предвид в съвкупност всички други изложени обстоятелства. Затова са поискали да бъде разпитан пред въззивната инстанция един свидетел, чиито показания не са били допуснати от първоинстанционния съд в противоречие с процесуалните правила.

Въззивният съд е снел поисканите свидетелски показания и подробно ги е обсъдил в решението си. Посочил е, че цената на процесния имот е равна на данъчната му оценка, поради което насрещната парична престация изобщо не може да се приеме за практически нулева и в този случай цитираната практика на ВКС отрича противоречието на сделката с добрите нрави. Приел е, че по делото не се доказва купувачите да са имали такова конкретно поведение, което да поставя продавачите в каквато и да било зависимост от оказваната им дотогава физическа, морална и икономическа помощ или поведение, което може да се определи като подвеждащо относно цената. Ето защо е счел, че покупко-продажбата не противоречи на добрите нрави, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

От мотивите на въззивното решение не се установява погрешно интерпретиране на доказателства, пренебрегване на някое от тях или необсъждане на доводи и възражения на страните. В подкрепа на твърденията си в исковата молба за злоупотреба на ответниците със състоянието на продавачите, тяхната уязвимост и зависимост ищците са ангажирали единствено медицинска документация и показанията на един свидетел. Липсва медицинска експертиза, която да установи например, че физическите заболявания са довели до лесна внушаемост и зависимост на продавачите от купувачите, а в свидетелските показания не се съдържа описание на никакви конкретни действия на ответниците, които да противоречат на добрите нрави. При тези данни въззивният съд е достигнал до своите правни изводи за неоснователност на иска. Ето защо по първия въпрос няма противоречие между решението на въззивния съд и практиката на ВКС.

В мотивите си първоинстанционният съд действително се е ограничил да обсъди само неравностойността на престациите като обстоятелство, което може да доведе до нищожност на сделката и по този начин е дал разрешение на втория въпрос на касаторите, което противоречи на цитираната практика на ВКС. Тази практика наистина изисква съвкупна преценка за наличието на всички други факти, посочени в исковата молба и установени по делото, които могат да доведат до противоречие с добрите нрави. Въззивният съд обаче е отстранил този порок, като е събрал и обсъдил свидетелските показания и е достигнал до извода, че няма други доказани факти, обуславящи този порок на сделката. Следователно и по втория въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС.

По третия въпрос на касаторите е създадена практика на ВКС, която е цитирана от въззивния съд и се следва включително в представеното към изложението решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на I ГО на ВКС. Според тази практика нееквивалентността сама по себе си би могла да се разглежда като обстоятелство, което води до накърняване на добрите нрави, ако насрещната престация е толкова незначителна, че клони към нула. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, поради което и по третия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение