Определение № 201 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 848/2021 г.

Производството е по чл.122 ГПК. С Определение № 262164/13.04.2021г. по т.д. № 1432/2020г. на СГС е повдигнат спор за подсъдност между СГС и САС за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по международната компетентност на българския съд да разгледа исковата молба на „Виасат Уърлд Лимитед“, Великобритания, с която се предявяват искове срещу „ТВ-Нет“ООД за заплащане на лицензионно възнаграждение и обезщетение за забавено плащане по договор № 119565/01.01.2011г. при отмяна на постановен първоинстанционен акт по този въпрос. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото, констатира следното: Производството по т.д. № 1432/2020г. на СГС е било образувано по повод исковата молба на „Виасат Уърлд Лимитед“, Великобритания, с която се предявяват искове срещу „ТВ-Нет“ООД за заплащане на лицензионно възнаграждение и обезщетение за забавено плащане по договор № 119565/01.01.2011г. С определение № 261894/08.12.2020г. по т.д. № 1432/2020г. на СГС е прогласено, че СГС не е международно компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба на „Виасат Уърлд Лимитед“, Великобритания, с която се предявяват искове срещу „ТВ-Нет“ООД за заплащане на лицензионно възнаграждение и обезщетение за забавеното му плащане по договор № 119565/01.01.2011г. и е прекратено производството по т.д.№ 1432/2020г. по описа на Софийски градски съд. По частна жалба на ищеца е било образувано ч.гр.д. № 489/2021г. на САС, по което въззивният съд е отменил с определение № 893/30.03.2021г. обжалваното определение №261894/08.12.2020г. по т.д. № 1432/2020г. на Софийския градски съд без да пререши въпроса относно компетентността на българския съд да разгледа делото по съображения, че следва да се тълкуват същия договор и текст от него в английския му вариант, за извършване на което процесуално действие е върнал делото на първата инстанция. След връщане на делото с определение № 262164/13.04.2021г. по т.д. № 1432/2020г. на СГС съдията-докладчик е счел, че с оглед разпоредбата на чл.278, ал.2 ГПК следва да се повдигне препирня по въпроса кой е компетентният съд да извърши повторно тълкуване уговорките в договора между страните при положение, че първоинстанционният съд вече е изразил становище по съществото на тези въпроси и актът му е отменен от Софийския апелативен съд. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение прави следните изводи: Не е налице спор за подсъдност. Последният предполага противоречиво разрешение между два съда /след като вече единият е приел, че спорът не му е подсъден и е прекратил производството пред себе си и е изпратил спора за разглеждане пред другия съд/ на въпроса на кой от тях е подсъден спорът, с който е сезиран. В случая този въпрос би стоял, ако е налице противоречие между СГС и САС, кой е компетентният измежду тях да се произнесе като първоинстанционен съд по исковата молба на „Виасат Уърлд Лимитед“, Великобритания срещу „ТВ-Нет“ООД, каквото противоречие очевидно не съществува. Мотивировката на СГС в определението, с което сезира ВКС, по -скоро насочва към несъгласие с даденото разрешение по частната жалба и по-конкретно засяга правомощията на въззивния съд в производството по чл. 274, ал.2 ГПК. Принципно тези доводи намират опора в дадените с ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС постановки, че ограниченията в обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, ал.2 ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби, тъй като обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно и по силата на чл. 278, ал. 2 ГПК инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Както и че въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството, като по този начин въззивната инстанция изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Независимо от горното в рамките на настоящето производство ВКС не може да проверява правилността на въззивното определение, вкл. дали то противоречи на задължителна практика на ВКС. Поради изложеното искането на СГС е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Водим от което, съставът на ВКС, Първо търговско отделение