Определение № 11902 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Б., Д. Б. М. и В. Б. В., подадена чрез адв. Илиев като процесуален представител, против определение № 1424 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело № 379/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което жалбите им против заповед № 18-10648/25.09.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Ловеч, за изменение в КККР на [населено място], състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР – схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43325.500.700.1.1, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на СГКК – гр. Ловеч и С. В. Д. не изразяват становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да остави подадените до него жалби без разглеждане и прекрати производството по делото, съдът излага съображения, че за оспорващите липсва правен интерес от обжалването. Приема, че те не се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 54, ал. 4 във вр. с § 1, т. 13 ДР ЗКИР, имащи право да обжалват изменението на КККР. Сочи, че предмет на оспорения акт е нанасянето на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43325.500.700.1, представляващ първи жилищен етаж, по отношение на който жалбоподателите нямат вещни права. Излага съображения, че не е налице и спор за материално право. Приема, че техните права в качеството им на собственици на втория жилищен етаж на сградата съгласно договора за доброволна делба от 21.11.2000 г. не се нарушават, а отразеното в заключението на вещото лице, че външният контур на новонанесения самостоятелен обект с идентификатор 43325.500.700.1.1 не съвпада с контура на жилището, описан в договора, не може да бъде пречка за собственика на първия жилищен етаж - С. В. Д. да упражни правото си да поиска изменение на одобрената КККР само за него. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е неправилно. От представените по делото доказателства е видно, че заявителката в административното производство се легитимира като собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, съставляващ самостоятелно жилище, с общ вход за първи и втори етаж, ведно с 1/2 идеални части от общите части на сградата по силата на договор за доброволна делба от 21.11.2000 г. Жалбоподателите са наследници на Б. В. Б., който съгласно посочения договор получава в дял и става изключителен собственик на втори етаж от същата сграда, съставляващ самостоятелно жилище, с общ вход за първи и втори етаж, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата. По този начин са отразени правата на собственост по отношение на всеки от етажите на сградата със застроена площ 107 кв. м и в кадастралния регистър. Със заявлението до административния орган е поискано нанасянето на първия етаж като самостоятелен обект в сградата съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР, който с оспорената заповед получава идентификатор 43325.500.700.1.1, въз основа на договора за делба от 21.11.2000 г. Отразено е, че обектът е със застроена площ от 96,16 кв. м. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че външният контур на новонанесения самостоятелен обект не съвпада с контура на жилището, описано в договора за доброволна делба, тъй като не е отделен входа за първия и втория етаж, като в схемата-проект не е нанесена обща част вътрешно стълбище, чрез което се осъществява достъп до жилището на втория етаж на сградата. В изготвената от вещото лице скица на помещенията на първия етаж са отразени като общи части входове за достъп до втория етаж и мазета, както и коридор. От обяснението му в съдебно заседание е видно, че направената от него схема е по отношение на двете жилища, като коридорите и стълбищата са отделени като общи части. При тези данни изводът на съда, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването е незаконосъобразен. В качеството им на наследници на Б. В. Б., легитимиращ се като носител на правото на собственост върху втория етаж от сградата, ведно с идеални части от общите части от същата, те са заинтересовани лица съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР във вр. с чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Установено е по делото, че в случая се засягат общи части на сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността - общ вход и коридор, които служат за ползване от собствениците на обекти в нея, тъй като осигуряват достъп и до жилището на втория етаж. Действително с административния акт не се променят местоположението и размера на същото, но според заключението на вещото лице схемата на новонанесения обект включва в обхвата си общи части на сградата, които не са индивидуална собственост на заявителя в административното производство. Отделно от това в самата заповед изрично е посочено, че важи и за сграда с идентификатор 43325.500.700.1, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, с отразено право на собственост както на заявителката, така и на наследодателя на жалбоподателите. Въпросите относно това дали следва общите части на сградата да се отразят в контура на новонанесения обект и дали по отношение на тях е налице спор за собственост са по съществото на спора, а не по допустимостта на обжалването. Ето защо, обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от крайния резултат по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,