Определение № 7344 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т. Т., чрез адв. С. Трифонова против определение № 4009/15.04.2024г. на Административен съд София- град, постановено по адм. дело № 3211/2024г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № ПИ-43/08.02.2023г. издадено от директора на ТД на Националната агенция за приходите София. В частната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на определението. Искането е за отмяна на определението и на осн.чл.235 ал.1 АПК съдът да реши делото по същество. Ответникът - директор на ТД при НАП, чрез гл. юриск.Йорданов изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. Т. Т. против решение № ПИ-43/08.02.2023г., издадено от директора на ТД на НАП София и е прекратил съдебното производство. С оспорения административен акт са отменени действия по принудително изпълнение, изразяващи се в извършена публична продан на недвижими имоти, както и всички последващи действия във връзка с търга. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че решението на директора на ТД на НАП по чл. 267, ал.2, т.3 от ДОПК, с което се отменя действието на публичния изпълнител - не подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 268 от ДОПК. Определението е правилно. Производството по адм. д. № 3211/2024 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба на Т. Т. против решение № ПИ-43/08.02.2023г. издадено от директора на ТД на Националната агенция за приходите София, с което са отменени действия по принудително изпълнение, изразяващи се в извършена публична продан на недвижими имоти, както и всички последващи действия във връзка с търга. В случая няма спор, че изпълнителното производство е образувано за събиране на публични задължения на В. М., като жалбоподателя се явява трето лице, претендиращо право на собственост върху недвижимите имоти, предмет на публичната продан. Спорният въпрос в случая е допустима ли е подадената от него жалба против решението на директора на ТД на НАП. Даденият от административния съд отрицателен отговор на този въпрос е правилен и в съответствие със закона. Разпоредбите на чл.267, ал.2, т.4, 268, ал. 1 и чл.269 от ДОПК налагат изводът, че третите лица със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, не могат да обжалват по съдебен ред решението на решаващия орган, а могат да защитят правата си по исков ред. Въпросното ограничение спрямо третите лиза не се изменя и от обстоятелството, че с жалбата се иска и прогласяване на нищожност на решението, с което са отменени действията на публичния изпълнител. Това е така, тъй като законът и съдебната практика приемат, че обявяване на нищожност на индивидуален административен акт могат да искат само лицата, които могат да оспорват неговата законосъобразност. И след като за жалбоподателя съществува законово ограничения за оспорване на законосъобразност на обжалвания административен акт, то не може да иска и прогласяване на неговата нищожност. По тези съображения, настоящият състав намира, че определението, с което жалбата е приета за процесуално недопустима и е прекратено съдебното производство на основание чл. 268, ал.1 във връзка с чл. 267, ал.2, т.3 от ДОПК следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,