Решение № 3668 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1483/2021 г.

Решение № 3668 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1483/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. П. и В. П., и двете от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 1624/4.11.2020 г. по адм. д. № 379/2020 г. на Административен съд Варна, с искане за отмяната му, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С депозирано писмено становище, от името на доверителите си, адв. Д. В., поддържа изцяло предявената касационна жалба и излага доводи по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-Общинският съвет-Варна, не не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба, като подадена в срок от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите, с отправено искане да се обяви за нищожно Решение № 2405-10, обективирано в Протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет-Варна, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, вр. чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и Специфични правила и норми на гр. Варна, по предложение на Кмета на Община Варна от 22.02.2010 г., е одобрен ПУП – ПРЗ на [жк] гр. Варна, (определена с ТУП от 1998 г. като зона за обитаване и отдих), в частта му за ПИ с идентификатор 10135.2526.832 от КККР – гр. Варна, относно предвиждането за улица, със засягане на част от законно изградена сграда, тъй като с плана се отчуждават много повече от 25 % от площта на имота, а оценка по чл. 210 ЗУТ не е извършена. Съдът, въз основа на подадена на 22.01.2020 г. жалба, с релевирани доводи за нищожност, с подробни мотиви е приел, че административния акт (обнародван през 20.08.2010 г.), е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, на законово основание посочено в ЗУТ и при съответствие с целта на закона, без наличие на пороци, водещи до нищожност, а доводите за нарушения на материалния закон и на принципа за съразмерност, касаят унищожаемост на процесния акт. В касационната жалба се твърди наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички изтъкнати доводи в първоначалната жалба, по отношение на нищожността на атакувания акт. Сочи се, че нищожният акт е този, последиците от който са правно нетърпими, а наведените в случая са точно такива – с решението в оспорената му част, се отнемат 39 % от имота на жалбоподателите, при максимално допустими по закон за отнемане по този ред 25%, не са били налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като се отнемат части от имота на жалбоподателите за улица, а фактическият състав на цитираната норма допуска отнемането на части от имотите за изграждане на социална и техническа инфраструктура /§ 5, т. 31 ДР ЗУТ не включва улиците/, допуснато е и нарушение на чл. 210 от ЗУТ, а именно липса на оценка на отнеманата част и оттам лишаване от възможността да се получи равностоен урегулиран имот по пазарна стойност, нарушава се и правото на собственост, като се засяга, с предвидения с широчина 2. 5 м. тротоар, западния ъгъл на законно изградената в имота сграда, т. е., тези допуснати нарушения в акта са толкова съществени, че водят до нищожност на оспореното решение на ОбС – гр. Варна, в оспорената му част. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и обосновано. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, а изведените изводи се споделят изцяло от касационния състав, препращащ към тях на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Оплакванията в касационната жалба се съдържат и в първоначалната, с която е сезиран АС-Варна и част от тях не са обсъждани именно поради правилния извод, че се отнасят за нарушения на материалния закон - неспазването на материалните норми води до унищожаемост, а не до нищожност. Тези оплаквания са позовани и на приложеното по делото решение № 2321 от 21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1961/2017 г. на Административен съд – гр. Варна, 21 състав, което обаче е отменено с решение № 8355/20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2018 г. Към момента са постановени и редица други съдебни актове с предмет на оспорване същото решение на ОбС-Варна и за настоящия състав не са налице основания да се отклонява от тази установена практика. Изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт, с претенция за нищожност, е издаден от компетентен орган, при спазване на необходимия кворум и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Такава е и фактическата констатация, че отчуждаването, с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ - за улица, част от първостепенната улична мрежа-публична общинска собственост, следва да се счита за част от приложното поле на плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като представлява част от техническата инфраструктура /линейни инженерни мрежи на транспорта/, съгласно § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Поради това изводът на съда, че чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е бил приложим за процесния ПУП за прокарване и отчуждаване за улици, е обоснован. Отнемането на 39 % от имота може да се обсъжда като основание за отмяна, но не и за обявяване нищожността на решението в процесната част. От друга страна и в същия аспект, след като не е налице решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, а планът не е бил оспорен като незаконосъобразен и е влязъл в сила, възможността за обезщетение на собствениците на имота, по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, е преклудирана. Що се отнася до засягането на безспорно законно изградената, (въз основа на одобрено ЧЗР през 2000–та година и въведена в експлоатация през 2006 г.) двуетажна сграда, (навлизаща с 0. 56 м. в предвидената улична регулация), с оглед констатациите на вещото лице по делото, че планът в оспорената част не е най-икономичното решение, при предвиден с широчина 2. 5 м. тротоар (при минимални параметри от 1. 5 м. по чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗУТ), за касационните жалбоподатели е налице възможността да искат изменение на плана по някои от основанията на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. С оглед тези съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на страните не следва да се присъждат разноски, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,