Определение от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцисуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, чрез процесуален представител юрк. Д. Кирилова, срещу определение №9428 от 12.08.2024г., постановено по адм. дело №4502/2024г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването на ИВСС срещу решение по т. 37.1 от Протокол №6 от проведено на 27.02.2024г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно §23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ /обн. ДВ, бр.106/22.12.2023 г./, в частта в която е отказано образуване на дисциплинарно производство по направеното от него предложение с рег. индекс № ВСС -4072/22.02.2024г. от ИВСС, относно твърдяно бездействие от страна на Е. Л. Л. - съдия в Софийски районен съд. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на Съдийската колегия на ВСС за ново произнасяне с изрични указания за правилното прилагане на закона. Ответната страна - Съдийска колегия на висшия съдебен съвет, чрез юрк. Н. Петкова в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли оспореното определение като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе съобрази следното: Пред Съда на Европейския съюз е образувано и висящо производство по съединени дела № C - 313/23, C - 316/23 и C -332/23 по Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което производство СЕС следва да отговори и на отправения преюдициален въпрос: "Следва ли чл.19, §1, ал. 2 от ДФЕС, във връзка с чл.47, §.2 от Хартата на основните права и свободи на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването, държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол?" С оглед предмета на настоящото дело и обусловеността на резултата по него от отговора на посочения по - горе преюдициален въпрос, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия намира, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 от АПК, за спиране на производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз в Люксембург. Предвид изложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК