Решение № 6413 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2011 г.

Решение № 6413 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Колев Димов против решение № 2017/2.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1962/11 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 191005606/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Силистра, в частта, потвърдена с Решение № 202/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Живко Колев Димов против РА № 191005606/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Силистра, в частта, потвърдена с Решение № 202 от 18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1989.41 лв., както и в частта, с която с решението са изменени данъчните задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и същите са определени в размер на 2131.38 лв. и лихви за забава в размер на 423.60 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Обосновал е изводите си като е приел за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на Живко Димов за ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на Живко Димов, че неправилно определянето на данъчните задължения е станало по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, защото не е налице мотивиране на наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК в РА. Данъчните органи са извършили констатации за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за което са уведомили ревизираното лице, включително и относно преминаване към процедура по определяне на данъчната основа за облагането му по особения ред, изискани са му и декларации по чл. 124 от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 3 от ДОПК ревизионният доклад съдържа обосноваване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че Административен съд - Варна не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В касационната жалба се твърди, че не е извършен всестранен и задълбочен анализ на всяко едно от обстоятелствата, предвидени в чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК. При извършената проверка на същия довод първостепенният съд правилно е констатирал обратното- а именно, че е извършен анализ на всички относими към определяне на данъчната основа по този ред обстоятелства, по точки 1 до 16 вкл. от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. След анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са достигнали до извода, че за 2007 г. и 2008 г. лицето е получило доходи, които не са декларирани, т. е. налице са данни за укрити доходи от продажби на недвижими имоти и предоставени заеми на физически лица, поради което данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК за 2007 г. е приета в размер на 25 734.30 лв., а за 2008 г. - в размер на 37 750.05 лв. (след корекцията й с решението на директор Дирекция "ОУИ" - Варна). Дължимият от лицето данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 5492.20 лв. за 2007 г. и в размер на 2128.38 лв. за 2008 г. Предвид това, неоснователно е и оплакването, че обжалваното съдебно решение е мотивирано с предположения. По същество, освен изложените по- горе оплаквания, останалите доводи на касатора са били поддържани и в първоинстанционното производство и на същите са дадени отговори в мотивите на обжалваното решение, които се споделят от настоящия състав. Тези оплаквания могат да бъдат синтезирани по следния начин: неправилно органът по приходите е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДФЛ; не е приложима нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ, тъй като извършените сделки не са търговска дейност; неправилно е прието, че за сделките са били платени суми по- големи от посочените в нотариалните актове и договорите за покупка; по отношение на договора за продажба с Община Силистра от 1.10.2007 г. възразява срещу приетото от приходната администрация, че след като цялата продажна цена е получена от него, то тя следва да се третира като доход. Така визираните оплаквания правилно са преценени от първостепенния съд като неоснователни. Установява се съществено несъответствие между посочената в нотариалните актове (№ 132/7.02.2007 г. и № 187/28.09.2007 г. продажна цена и реално платената. Така, по сметката на лицето освен продажната сума, материализирана в акта, и по двете сделки са постъпили значителни допълнителни суми, като по отношение на сумите, получени във връзка с втората продажба дори е посочено основание за превода- изплащане на недвижим имот. Доколкото в касационната жалба е акцентирано върху неправилността на установеното несъответствие с действително получената сума по отношение на сделката с Община Силистра, то настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното: в контекста на установените факти по тази част от спора, несъстоятелно е твърдението на касатора, че фактът, че Общината е превела цялата сума от продажбата на един от съсобствениците, води до извода за уговорка в полза на трето лице, а не до предпоставки за облагане дохода само на това лице. А самите факти по така разглежданата част от спора не са били оспорени от жалбоподателя- касатор в настоящото производство, и по- конкретно той не е възразил срещу установеното обстоятелство, че цялата продажна цена от 35 000 лв. е преведена на Димов, като впоследствие той превежда само сумата 10 000 лв. на Шабан Рамаданов и липсват доказателства за извършени преводи към други собственици. Именно в реда на гореизложеното, правилно съдът е релевирал и факта, че Димов е предоставял заеми на физически лица, в размери съответно от 12 000 лв. и 50 000 лв., които са обезпечени с ипотека и е уговорена лихва. Въз основа на това обосновано и законосъобразно е потвърден извода на органите по приходите, че в резултат на извършените разпоредителни сделки през 2007 и 2008 години и предоставени заеми на физически лица, Димов е получил доходи, които подлежат на облагане с ДОД. Следва да бъдат споделени и изводите на съда за неоснователност на доводите на ревизираното лице, че неправилно органът по приходите е тълкувал и приложил нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДФЛ, както и че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ (в приложимата редакция към 2007 г. и 2008 г.), която предписва, че разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като ЕТ. В случая жалбоподателят е извършвал дейност като търговец, независимо, че не е регистриран като такъв по реда на Търговския закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Лицето не попада в категорията на посочените в ал. 2 на чл. 1 от ТЗ изключения. В конкретния случай за Димов са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, съгласно който търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че дейността следва да се осъществява постоянно. Правилна е преценката на съда, че дори да се касае за еднократно извършване на продажба на недвижими имоти, какъвто не е настоящият случай предвид извършените множество сделки, теоретичното обяснение на понятието "търговец" обвързва извършващото тази дейност лице не с продължителност на извършваната дейност, а систематичността й в определен период от време Така формулираните изводи от първостепенния съд са правилни и са довели до законосъобразния извод, че обосновано органите по приходите са счели, че в случая е приложима нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,