Определение № 12749 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по частна жалба на Д. Т. М. от гр. София, подадена чрез адвокат В. Динева от САК против Определение № 34797/ 23.10. 2025г. по административно дело № 8919/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата на Д. Т. М., подадена чрез адвокат Динева, с искане за изменение на Определение № 30219 от 16.09.2025г. по административно дело № 8919/ 2025г. на АССГ, в ЧАСТТА за разноските, като неоснователна. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, с които е преценено за неоснователно искането по чл. 248 от ГПК, като счита постановеното определение за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на атакуваното определение. Ответната страна- областния управител на област София в писмен отговор моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Делото е образувано по жалба на Д. Т. М., чрез адв. Динева, срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да завери молба– декларация за обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], заедно с построените в него сгради с идентификатори 281.1 и 281.2, относно наличие или липса на акт за държавна собственост (АДС). С Определение № 30219 от 16.09.2025г. по административно дело № 8919/ 2025г. на АССГ, е оставeна без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, защото исканата услуга е извършена, макар и след изтичане на предвидения в закона срок. С обжалваното в настоящото производство- Определение № 34797/ 23.10. 2025г. по административно дело № 8919/ 2025 на Административен съд- София- град е ОТХВЪРЛЕНА молбата на Д. Т. М., чрез адвокат Динева, с искане за изменение на Определение № 30219 от 16.09.2025г. по административно дело № 8919/ 2025г. на АССГ, в ЧАСТТА за разноските, като неоснователна. АССГ е приел, че при наличието на определени от законодателя правила, свързани с разпределението и дължимостта на направените от страните разноски, извън правомощията на съда е да доразвива същите и да ги тълкува разширително, съобразно установените в конкретното производство факти и обстоятелства. При липсата на оттегляне на оспорения пред съда акт в смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК от страна на административния орган, разноски на жалбоподателя в производството не се дължали и не следвало да бъдат присъждани. Поради тези съображения било прието, че не били налице предпоставки за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, предвид което искането, като неоснователно е било отхвърлено. Определението е НЕПРАВИЛНО. Отговорността за разноските в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото- чл. 143 АПК, чл. 78, чл. 81 ГПК. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството, съдът, е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството. Обстоятелството, че делото не е разглеждано по същество не означава, че жалбоподателят няма право на разноски. Към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от търсената защита, поради липсата на положителен отговор от администрацията. Поради първоначалното бездействие и липсата на отговор в срок е потърсена съдебна защита. В резултат на жалбата административният орган е извършил поисканата услуга. Именно това представлява основание за претендиране на сторените разноски. Те са оправдани, предвид необходимостта и адекватността на потърсената защита. Исканата услуга е изпълнена на 22.08. 2025г., след подаването на жалбата до адм. съд на 20. 08. 2025 г. и заплащането на уговорения адвокатски хонорар на 21.08.2025 г. Обстоятелството, мотивирало прекратяването на съдебното производство е било прието, впоследствие на резултат в адм. производство- противоположен на оспорения. Правният интерес на лицето е отпаднал в резултат на издаване на документа, когато разноските вече са сторени. Следователно, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от жалбоподателя във връзка с иницииране на съдебното производство- чл. 143, ал. 2 АПК. По делото своевременно е представен– договор за правна защита и съдействие от 21.08.2025 г., видно от който жалбоподателят е платил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото е съобразено с обема на извършената работа, като съответства на минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Същите разноски са своевременно поискани с жалбата (лист 7 от делото на АССГ) и доказани в размер- заплатена сума за адвокатско възнаграждение, действително внесено, което е видно от представените писмени документи. Техният размер е справедлив и обоснован, като е съобразен с обема и спецификата на извършената работа- чл.36, ал.2 ЗА. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като неправилно, следва да се отмени. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия