Определение № 133 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2015 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 95/16.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 1913/2014 г. от състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия. Ответникът по молбата я оспорва с писмен отговор. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, по следните съображения: С решението на ВКС, чиято отмяна се иск по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения, състав на ВКС е отменил решение на въззивен съд и е постановил ново, по съществото на спора, с което е отхвърлил изцяло предявения от [фирма] против [фирма] иск, като неоснователен. В молбата за отмяна на това влязло в сила решение, не се съдържат доводи, относими към производството по отмяна на влязло в сила решение, съгласно разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК. В молбата се излагат съображения за неправилност на постановеното по съществото на спора решение на ВКС, свързани с необоснованост на решението. Излагат се доводи, свързани с обсъждането на данните и доказателствата по делото, като от своите доводи, молителят прави правни изводи, различни от тези на решаващия съд. Всички тези обстоятелства водят до извод, че молителят цели преразглеждането на спора по същество в производството по отмяна на влязлото в сила решение, въз основа на събраните по делото доказателства. Това е недопустимо в производството по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК. Този ред е извънреден способ за отмяна на влязло в сила решение и искането за това може да се основава на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.303 и чл.304 ГПК основания. Преразглеждането на спора по същество, въз основа на събраните по делото доказателства и преценката на обосноваността на съдебния акт може да се извърши само по реда на инстанционния контрол, респ. след отмяна на влязлото в сила решение и връщането му за ново разглеждане, но в последния случай следва да е основателна молбата, основаваща се на основанията по чл.303 и 304 ГПК. В молбата се сочи, освен доводите по съществото на спора, че страните е следвало да се призоват със съобщения, но не се твърди, че не е извършено призоваване чрез Държавен вестник, като не се сочи в каква насока са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното, доколкото в молбата не се сочат основания, относими към изброените в чл.303 и чл.304 основания за отмяна на влязлото в сила решение, молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК, в полза на ответника по молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/12.03.2015 г. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия