Определение № 1046 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 712/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „ДТ УЛЕДЕР“ ЕАД / “ЕВРОМЕТАЛ СТРОЙ“ АД/ ЕИК[ЕИК], срещу разпореждане № 2382 от 19.12.2023г. по т. дело № 674/2022г. на Апелативен съд – София за връщане, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, на касационната му жалба вх. № 23991/26.10.2023г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 559/ 14.08.2023г. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания акт, като твърди, че разпореждане № 2055 от 30.10.2023г. на САС по т.д. № 674/2022г. не му е връчено на 07.12.2023г., а на по-късна дата, поради което счита, че едноседмичният срок за изпълнение на указанията, посочен в разпореждането, не е изтекъл на 14.12.2023г. и следователно указанията на съда са изпълнение в срок. Не се сочи на коя дата са връчени указанията и кога изтича срокът им за изпълнение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативният съд е върнал с разпореждане от 19.12.2023г. касационната жалба, подадена от ДТ УЛЕДЕР“ ЕАД /“ЕВРОМЕТАЛ СТРОЙ“ АД/, като е приел, че в дадения от него с разпореждане от 30.10.2023г. едноседмичен срок от съобщението до страна не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности на жалбата, съобщени й на 07.12.2023г. Посочено е, че 1-седмичният срок за изпълнение на указанията изтича на 14.12.2023г. и извършените след това на 15.12.2023г. действия, на основание чл.64, ал.1 ГПК, не могат да бъдат взети предвид, в каквато насока е и практиката на ВКС –определение № 4/7.01.2016г. по т.д. № 3024/2015г. на II т.о. на ВКС. Обжалваното разпореждане е правилно. Противно на твърдението на жалбоподателя, разпореждането относно указанията на съда за отстраняване на пороците на касационната жалба му е връчено на 7.12.2023г. на адреса на управление, на служител на дружеството, поради което 1-седмичният срок за изпълнението им изтича на 14.12.2023г. /присъствен ден/. Депозираните от дружеството на следващия ден -15.12.2023г., книжа не могат да бъдат взети предвид, на основание чл.64, ал.1 ГПК. В този смисъл е и практика на ВКС, според която отстраняването на нередовност след срока не преодолява настъпилите последици на процесуалното бездействие - решения по чл.290 от ГПК № 674 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., І г.о. на ВКС и № 50265 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 3517/2021г., ІV г.о. на ВКС, както и определения по реда на чл.274, ал.3 от ГПК- № 349 от 05.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2856/2017г., ІІІ г.о. на ВКС и № 62 от 18.03.2019г. по ч.гр.д. №4830/2018г., ІІ г.о. на ВКС. Предвид изложеното, в съответствие с процесуалния закон въззивният съд е върнал касационната жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С оглед изложеното, атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение