Определение № 7287 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 855/2026 г.

Производството е по реда на 176а от АПК. Образувано е по молба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Мехмед, за допълване на Решение № 5519 от 21.05.2026г., постановено по дело 855/2026г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. В първото изречение на молбата е поискано присъждане единствено на разноски за касационната инстанция. В края на молбата молителят претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствено за първата съдебна инстанция. Насрещната страна- К. А. А., чрез адв. Милкова, е взел становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С Решение № 5519 от 21.05.2026г., постановено по дело № 855/2026г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 8524/ 12.12.2025г., постановено по дело № 122/2024г. по описа на Административен съд- Хасково и Национална агенция по приходите е осъдена да заплати в полза на К. А. А., [ЕГН], сумата от 1085 евро ( хиляда и осемдесет и пет евро), представляваща разноски пред касационната инстанция. По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция същото е неоснователно, тъй като касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив е отхвърлена и първоинстанционното решение е оставено в сила т.е. съобразно изхода на делото на тази страна възнаграждение за касационната инстанция не се дължи. По отношение претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция на първо място следва да се посочи, че молителят е имал възможност съгласно чл.176а ал.1 от АПК в срока на обжалване на решението да поиска от първоинстанционния съд да допълни решението си и му присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно частичното отхвърляне на жалбата на ревизираното лице, но това не е сторено. Следва също така да се посочи, че нито в касационната жалба е релевирано самостоятелно оплакване срещу решението на първоинстанционния съд, в частта му за разноските, нито е сторено надлежно искане за неговата отмяна или изменение в тази част. В касационната жалба е поискано при уважаване на същата да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, което не е искане за изменение и допълване в частта за разноските. При това положение съдът е десезиран да се произнася по въпроса за разноските, доколкото не е налице своевременно упражнено процесуално право за изменение на решението на административния съд, в тази му част. Водим от горното и на основание чл.176а от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,