Определение № 5645 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 25017441/18.07.2024 г., подадена от С. В. К., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 260338 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 16055/2016 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 03.12.2012 г. по гр.д. 4140/2008 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, предявен от Министерство на културата против Г. В. М., С. В. К., „Перла 3“ЕООД и Б. И. Г. за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, намиращ се в [населено място], район „В.“,[жк], [улица] представляващ дворно място с площ от 2700 кв.м. и триетажна жилищна сграда със застроена площ, както следва: първи етаж – 101 кв.м.; втори етаж – 74 кв.м.; трети етаж – 59 кв.м.; мазе – 42 кв.м., гараж – 35,65 кв.м. и пристройка – 73 кв.м., както и е отхвърлено искането по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на констативни нотариални актове съответно № 55, № 59 от 2006 г., №132 от 2007 г. и №128 от 2008 г. Постановено е решение, с което е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на ответниците, вкл. С. К., че Министерство на културата е собственик на процесния имот, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ са отменени и цитираните констативни нотариални актове. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съществуват нови обстоятелства или нови доказателства, от значение за делото. Посочва се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, тъй като в хода на производството са представени няколко нотариални акта, които обаче не са приети като доказателства по делото. Молителят счита, че е налице процесуално нарушение и тези писмени доказателства следва да бъдат кредитирани и обсъдени в цялост, като се съотнесат към представения нов документ – скица № 15-1392604/ 30.12.2021г. на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място]. Ответникът по молбата за отмяна – Министерство на културата, чрез юрисконсулт М. К. - И., е подал писмен отговор в срока по чл.306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна, поради което същата следва да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал. Тази непълнота се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В конкретния случай, изложените от молителя твърдения са за допуснати в инстанционното производство нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд поради необсъждането на нотариални актове за сделки от 1969г. /без да се посочва кои/, които са представени, но не са приети като доказателства по делото. Твърди се, че са необосновани изводите на въззивния съд относно идентичността на имота, предмет на предявения иск, с имотите, предмет на сделките от 1969г. Прави се анализ на заключенията на техническата експертиза, приети по делото. Сочи се, че няма достатъчно доказателства по делото, за да се приеме, че целият спорен имот е бил предмет на сделките от 1969г. и 1970г. Всички тези твърдения са относими към оплакванията за неправилност на решението, с оглед допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС, молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая молителят не твърди откриване на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са му били известни, респ. не е могъл да представи пред инстанциите по същество до приключване на делото поради обективна невъзможност. Изложените твърдения са оплаквания за неправилност на решението, които биха били релевантни в производство за проверка правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Единственият представен към молбата документ - скица на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 10.02.2016 г., не обосновава прилагане на хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за "ново обстоятелство или ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не обосновава и каква е относимостта на посочената скица към спора и каква е причината да не се е снабдил с нея по време на инстанционното разглеждане на делото. Производството по подадената от К. касационна жалба е приключило на 23.06.2021г. с постановяване на определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 4106/2020г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителят не е посочил, кога се е снабдил с посочената скица /като ново доказателство/, но видно от отбелязването върху нея, заявлението за издаването й е от 30.12.2021г. При това положение не може да се приеме и че срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е спазен. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.