Решение № 16009 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2011 г.

Решение № 16009 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 50/18.02.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 428/2010 г., в частта му, в която е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 050900302/22.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 209/13.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 12 796.30 лв. и начислената лихва и е отменен същия РА като незаконосъобразен относно определеното с него задължение за ДДС за периода м. януари - м. декември 2007 г. в общ размер 80697.09 лв. и начислената лихва. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице противоречие в мотивите на решението в частта му, касаеща облагането по ЗДДС за 2007 г. и облагането по ЗДДФЛ. Неправилно съдът е приел, че с решението си по жалбата на лицето срещу предходния РА от 2009 г. директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП се е произнесъл свръхпетитум извън обжалваната част, което е основание да приеме, че РА е нищожен в частта му по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. За да отмени РА относно задълженията по ЗДДС за 2007 г. съдът е направил неправилна преценка на релевантните за спора факти и на събраните доказателства и е достигнал до неверни изводи. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта относно разноските, присъдени на другата страна и присъждане юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Капка Бориславова Цветкова от гр. Белоградчик чрез процесуалния й представител адв. Иванов заявява, че оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 050900302/22.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 209/13.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП . За да прогласи нищожността му в частта, в която е установено задължение на ревизираното лице за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 12 796.30 лв. и е начислената лихва в размер на 4854. 69 лв., съдът е изложил следното: Ревизията, при която е издаден РА № 050900302/22.02.2010 г., е повторна. С решение № 337/12.08.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП по жалба на Капка Бориславова Цветкова е отменен РА № 050900157/12.06.09 г. и преписката е върната за нова ревизия по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. Видно от РА № 050900157/12.06.09 г., с него няма установени данъчни задължения за 2006 г., а само данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 33 425. 87 лв. и лихва 5 443. 12 лв. В жалбата срещу този РА - вх. № 5893/29.06.09 г., подадена чрез адв. Иванов, е посочено следното: "С атакувания РА на доверителя ми са установени задължения за довнасяне в размер на 33 425. 87 лв. Така издаденият РА е незаконосъобразен, поради което го обжалвам изцяло. " Изложеното в жалбата изразява недвусмислената воля на лицето за оспорване на установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., тъй като по отношение на останалата част от акта за него не е имало правен интерес да го обжалва. Правомощията на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при обжалване на РА са разписани в чл. 155, ал. 2 от ДОПК. Според тази правна норма, той следва да се произнесе само по обжалваната част от акта. В останалата необжалвана част същият придобива стабилитет и по окончателен начин определя задълженията. Този акт в частите му, в които е влязъл в сила, може да се измени само по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, като съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК, компетентен да възложи ревизия по този ред е само и единствено директорът на ТД на НАП, за каквото възлагане в случая няма доказателства. Изложеното обуславя извод за нищожност на РА в частта му, в която е установено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм/ за 2006 г. За да отмени като незаконосъобразен РА в частта му, в която е установено задължение за ДДС за данъчните периоди от м. януари до м. декември 2007 г., съдът е изложил следното: Данъчните задължения за 2007 г. са установени при определена от органа по приходите данъчна основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК - данни за укрити приходи, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане. При извършена служебна проверка в системата на НАП е констатирано, че за периода 01.01.06 г. - 31.12.07 г. ЕТ "Капи - Капка Цветкова" не е отразил в счетоводството си фактури за доставки на стоки /бира, минерална вода и безалкохолни напитки/, издадени от "Импулс" ООД, на обща стойност 644 396.14 лв., от които за 2006 г. - фактури на обща стойност 272 159. 66 лв. и за 2007 г. на обща стойност 372 236. 48 лв. При извършената насрещна проверка на дружеството доставчик е установено, че такива фактури са издавани. С оглед на така установените факти органът по приходите е приел, че към 15.01.07 г. ДЗЛ е следвало да се регистрира по ЗДДС, тъй като за предходните 12 месеца са реализирани приходи в общ размер 326 591. 59 лв. и е изпълнено изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС се дължи данък за извършените доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията от органа по приходите. За периода от 15.01.07 г. до 31.12.07 г. върху данъчна основа в общ размер 403 485. 51 лв. е начислен ДДС в размер на 80 687.09 лв. Безспорно е установено по делото от приложените доказателства и от заключението на вещото лице, че към фактурите, издадени през 2006 г., не се намират стокови разписки, а такива според обясненията на лицето, издавало фактурите при доставчика, от управителя на дружеството доставчик и на шофьора е следвало задължително да са съставени. Към тези фактури няма също така товарителници и пътни листове. Вещото лице не е открило посочените документи при проверката и на двете счетоводства /на доставчика и на получателя/. По делото са представени пътни листи и товарителници само към фактурите, издадени през 2007 г. След обстойно обсъждане на съдебно-счетоводната и графологична експертизи и доказателствата по делото, в т. ч. обясненията, дадени от трети лица, съдът е достигнал до следните правни изводи: На фактуриране подлежат само действително осъществените стопански операции и реални доставки на стоки, при които се прехвърля правото на собственост върху стоките срещу насрещна престация. Представените от доставчика фактури и касови бележки и осчетоводяването им в счетоводството на доставчика не е достатъчно, за да обоснове извод за реално осъществени доставки по фактурите, издадени през 2006 г. Липсват счетоводни или други документи, установяващи предаването на стоките, липсват и стокови разписки, на основата на които би следвало да е извършвано изписването на стоките от доставчика, искания за отпускане на СМЦ, приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листи. Не са представени договори, в които да е договорено ритмичното доставяне на посочените видове стоки в съответни количества. Само към фактурите, издадени през 2007 г. има пътни листи и товарителници, като част от тях носят подписа на лицето - получател, а други имат само печат на ЕТ. Поради това, съдът е приел, че за 2007 г. действително има неотчетени приходи във връзка с реализирани продажби на стоки по издавани от доставчика "Импулс" ООД фактури, които не са намерили отражение в счетоводството на получателя, но това обстоятелство не се установява за 2006 г. С оглед на изложеното, в обжалваното решение е прието, че не е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, както и обстоятелства по т. 4 и т. 5, доколкото ССЕ установява редовно водено счетоводство. Следоветилно, към 15.01.07 г. не е доказан реализиран от ревизираното ДЗЛ облагаем оборот, налагащ регистрацията му по ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Правилно административният съд е прогласил нищожността на РА в частта му на определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. С първоначалния РА няма определени задължения по този закон за 2006 г. и дори и в жалбата си лицето да беше посочило, че го обжалва в тази част, а то не е, жалбата му би била недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване. В частта за 2006 г., в която е установено, че не са налице приходи над декларираните и подлежащи на облагане и не са определени задължения, РА е влязъл в сила и същият може да бъде изменен само чрез провеждане на ревизия по реда на чл. 133 - чл. 134 от ДОПК. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че с решението си директорът на дирекция "ОУИ" е върнал преписката с указания за извършване на ревизия по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. с цел да бъдат защитени интересите на ревизираното лице във връзка с установяване на задълженията му по ЗДДФЛ за 2007 г. Няма пречка при определяне на данъчните задължения за 2007 г. да се анализират факти и обстоятелства, осъществени през предходни периоди, когато са от значение за определяне на данъчните задължения, но е недопустимо определяне на задължения за предишния период в случая при ревизия по общия ред, след като с влязъл в сила РА е установено, че такива няма. Решението е правилно и в частта му, в която е отменен като незаконосъобразен РА относно определените с него задължения за ДДС за данъчните периоди от м. януари 2007 г. до м. декември 2007 г. /вкл. /. Съдът правилно е преценил установените от органа по приходите обстоятелства при извършената насрещна проверка на "Импулс" ООД и доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство. Обсъдени са обясненията, дадени от шофьора Вилхелмов, според които при предаване на стоката той е давал на получателя 1 екземпляр от стоковите разписки, а вторият - подписан е връщан на доставчика. В този смисъл са и обясненията, дадени от управителя на "Импулс" ООД. Според ССЕ изписването на стоки при доставчика също е ставало въз основа на складови разписки, а такива липсват. Товарителници и пътни листи има приложени само към фактурите от 2007 г., но не и към тези от 2006 г. Наличието на такива към фактурите от 2007 г. показва, че са съставяни и там където действително е извършван превоз във връзка с доставки на бира, минерална вода и безалкохолни напитки, тези документи са налице. Не е налице противоречие в мотивите на решението по отношение на задълженията за ДДС и тези за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., каквито са твърденията на касатора. Съдът е приел, че са налице укрити приходи през 2007 г., но не са доказани такива за 2006 г., а регистрацията по ЗДДС се обуславя от оборота през предхдодните 12 месеца. Първоинстанционнният съд подробно е мотивирал своите изводи, като е обсъдил доказателствата и е установил всички относими към спора факти. Изводите му са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Не са допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения, а и в касационната жалба не се твърдят конкретни такива. С оглед на изложеното, решението е правилно и в частта на присъдените в полза на жалбоподателката разноски за първоинстанционното производство. Ответницата по касационната жалба е представлявана от адвокат в касационното производство и своевременно е заявила искането си за присъждане на такива. Искането е основателно и следва да се уважи като й се присъдят разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение