Решение № 4821 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13815/2013 г.

Решение № 4821 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13815/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Николай Раднев Коев, действащ като ЕТ "Николай Коев", гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1890 от 9.08.2013 г., постановено по адм. д. № 3530/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 161202452 от 26.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1323 от 11.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, поправено с Решение № 1323 от 31.10.2012 г. за поправка на явна фактическа грешка, в частта относно определените вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за периода 2007 г. - 2010 г. в размер на 9 279,94 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 5 802,76 лв., определените вноски за ДЗПО - УПФ на самоосигуряващо се лице за периода 2007 г. - 2010 г. в размер на 3004,24 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 1796,86 лв. и определените вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за периода 2007 г. - 2010 г. в размер на 4101,19 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 1216,83 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материално правна и доколкото не й е придадено обратно действие, то тя не би могла да бъде основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Навежда довода, че по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО окончателните осигурителни вноски следва да се определят въз основа на влязъл в сила РА, с който е установен облагаемият доход от упражняване на съответната трудова дейност за лицата по ал. 7. Намира, че наличието на укрит доход не презумира определянето на нов размер на дължимите ЗОВ, тъй като последното изисква установяването, че този доход е от трудова дейност. В тези насоки излага конкретни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отмени оспорения РА относно ЗОВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 161202452 от 26.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1323 от 11.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, поправено с Решение № 1323 от 31.10.2012 г. за поправка на явна фактическа грешка. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба срещу РА в атакуваната му част, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е изведено след като от фактическа страна е установено, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, спрямо което е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На това основание ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, като след формиране на релевантните данъчни основи по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органът по приходите е определил на основание чл. 124а от ДОПК годишния размер на задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. След като е разграничил спорното от безспорното и е анализирал събраните доказателства, съдът е приел, че в разходната част на съставените парични потоци необосновано са включени посочените суми и същите следва да бъдат редуцирани. В тази връзка той е взел предвид заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, в което са определени както размерите на данъчните основи за процесните години, така и дължимите задължителни осигурителните вноски и до тези параметри е отхвърлил жалбата срещу РА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, приета със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г., регламентира съответното приложение на чл. 122 - 124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематично тълкуване на визирана норма сочи, че тя не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективна права, нито правните характеристики на съответните субекти/обекти на такива права, а оправомощава органа по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК да определя и задължителните осигурителни вноски. Този особен ред е уреден с визираните процесуалноправни норми и специфични доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответните закони при съществена или пълна липса на изискуемите се доказателства за осъществяване на предвидените в тях фактически състави. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуалните правила, съдържащи се в чл. 122 - 124 от ДОПК, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила, тя е приложима както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила. Именно поради това е ирелевантно, че процесната ревизия обхваща установяването на данъчни задължения и ЗОВ за данъчни периоди преди влизането в сила на чл. 124а от ДОПК, тъй като определящ за приложимостта му в случая е фактът, че ревизионно производство е образувано след този момент. Настоящата инстанция не споделя тезата на касатора, обоснована с мотивите на ТР № 5/14.07.2004 г. по адм. д. ТР-7/2004 г. на ОСС на ВАС, тъй като съпоставката на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.) и разпоредбите на чл. 122 - 124а от ДОПК не мотивира извод за идентитет между тях. Наведените в тази връзка доводи не се подкрепят и от цитираната норма на чл. 6, ал. 8 от КСО в приложимите й редакции за периода 2007-2010 г., които до 1.01.2010 г. не уреждат реда за определяне на годишния осигурителен доход като разлика между декларирания или определен с влязъл в сила РА по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансови осигурителни вноски. Възпроизведената в жалбата редакция на чл. 6, ал. 8 от КСО е в сила от 1.01.2010 г. - ДВ бр. 99/2009 г., но приложимостта й в качеството й на обща разпоредба се изключва от специалната и съответно приложима норма на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдържащата се в нея оборима презумпция предвижда, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход при явно и съществено превишение на направените разходи над декларираните получени средства, а приложението й не е обусловено от източника на дохода и неговия месечен размер. Подоходното облагането по ЗДДФЛ се извършва на годишна база и при същите параметри се определя превишението на разходите над приходите, респективно данъчната основа при облагането по аналог. В нея не се включват осигурителните вноски, които ревизираното лице е било длъжно да внесе и при определянето й същите правилно са били редуцирани от вещото лице. За всеки данъчен период експертът е посочил размерите на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО за 2007 г. - 2010 г. и в съответствие с тях първоинстанционния съд е формирал извода си за законосъобразност на РА в тази му част. Като е достигнал до него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение