Решение № 124 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 971/2011 г.

Решение № 124 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 971/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на 82 ОУ "В. А." [населено място] срещу решение от 14.10.2010 г. по гр. дело № 78/2009 г. на Софийски градски съд. Решението е обжалвано изцяло. В частта, с която е оставено в сила решение от 22.08.2008 г. по гр. д. 14450/2007 г. на Софийски районен съд по трудовия спор на основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество В частта, с която първоинстанционното решение е отменено, като с въззивното решение по същество е уважен иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение поради оставане без работа, с определение № 1399 от 28.12.2011 г. на ВКС III г. о, касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС по въпроса за разпределянето на доказателствената тежест при иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, предвид основаването му на отрицателен факт. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при съществено нарушение на доказателствените правила. В тежест на ищцата е било да докаже, че е претърпяла вреди, а въззивният съд е възложил цялата доказателствена тежест на ответния работодател. Ответницата по касационната жалба Д. Г. Г. е заявила отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна Върховен касационен съд, състав на III г. о съобрази следното: Приетото от въззивния съд по въпроса за подлежащите на доказване факти по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и доказателствената тежест на страните в спора, предвид отрицателния характер на твърдението за оставане без работа, е в противоречие с формираната по същия въпрос, по реда на чл. 290 вр чл. 291 ГПК практика на Върховен касационен съд, изразена в решение № 517 от 08.07.2010 г. гр. д. № 335/2009 г. IV г. о и решение № 132/2011 г. по гр. д № 1513/2009 г. IV г. о Твърдението на ищеца по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, че е останал без работа, действително е за отрицателен факт, но същевременно факт, за който следва съдът да направи извод по същество въз основа на положително удостоверяване на вписаното в трудовата му книжка, издадени документи за регистрацията на ищеца в Бюрото по труда и други положителни факти, които са в доказателствена тежест на ищцовата страна. Като е приел обратното, а именно че ответникът следва да установи дали уволненият служител е започнал другаде работа по трудово правоотношение и щом липсва твърдение и представено доказателство за това, искът за обезщетение е основателен, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с установената, задължителна за него практика на ВКС, но като краен резултат решението в тази част е правилно. Пред първа инстанция ищцата е подкрепила твърдението си за оставане без работа през исковия период единствено с писмена декларация и правилно е прието, че като частен писмен документ, свидетелстващ изгодно за съставителя твърдение, същата няма решаваща доказателствена стойност. Исковата молба е била заведена в съда на 21.06.2007 г. и приложимият процесуален закон (ГПК отм, вр. § 2, т. 1 ПЗР на ГПК) в случая допуска делото да бъде попълвано с нови доказателства пред второинстанционния съд. Ищцата е представила копие от трудовата си книжка, след като същата е била попълнена и оформена след постановяване на обжалваното от нея първоинстанционно решение. Причините за късното оформяне на трудовата книжка не са у работодателя - ответник, но в случая тези причини са без значение, ограничението по чл. 205 ГПК (отм.) не може да намери приложение и не е основание въззивният съд да остави без обсъждане допустими и относими писмени доказателства, щом те са нови. Същите са били и приети по делото. Видно от представените копия от трудова книжка на ищцата и констатацията, направени от въззивния съд в съдебно заседание на 22.10.2009 г. по съдържанието и отбелязванията в документа, след процесното уволнение ищцата не е започвала работа при друг работодател за целия шестмесечния период, считано от незаконосъобразното прекратяване на трудовите правоотношения с 82 ОУ "В. А." [населено място]. Правилно и въз основа на безспорни писмени доказателства издадени от ответника, въззивният съд е определил и размера на обезщетението по иска, в тази част касационни оплаквания не са изтъкнати. Ето защо в обжалваната част, с която искът по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен, решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.