Определение № 4 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. К. срещу определение № 139 от 06.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1496 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от К. К. частна жалба срещу определение № 2493 от 18.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 1885 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е била оставена без уважение частна жалба на К. К. и С. К. срещу протоколни определения на първоинстанционния Районен съд- Несебър от 03.09.2019 г. по гр.д.№ 1229 от 2018 г. за отказ да бъдат конституирани трети лица- помагачи на ответниците по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Ответниците по жалбата М. С. Ж., Л. Г. Ж. и С. К. К. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, първо отделение на Гражданска колегия приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /касационен жалбоподател по гр.д.№ 1496 от 2020 г. на ВКС/, преди изтичане на срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на ВКС, което съгласно чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По същество частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС, ГК, II г.о.- потвърдено, поради следното: С частна жалба вх.№ 2098 от 31.01.2020 г. К. Н. К. е обжалвал въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 2493 от 18.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 1885 от 2019 г., с което по същество е потвърдено определение на първоинстанционния Районен съд- Несебър от 03.09.2019 г. по гр.д.№ 1229 от 2018 г. за отказ да бъдат конституирани трети лица- помагачи на ответниците по делото. Съгласно задължителната практика на ВКС /т.9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, това определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Предвид на това правилно съставът на ВКС, ГК, II г.о. е оставил частната жалба на К. К. срещу това определение на Бургаския окръжен съд без разглеждане и е прекратил в тази част производството по делото. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че се касаело за главно всъпване, поради което касационното обжалване на определението на въззивния съд било допустимо. Видно от доказателствата по гр.д.№ 1229 от 2018 г. на Районен съд- Несебър, по това дело няма подадени молби от трети, неучастващи по делото лица, с искане да бъдат конституирани като главно встъпили лица по делото. Напротив, в отговора на исковата молба и в съдебно заседание от 03.09.2019 г. пълномощникът на ответниците е направил искане да бъдат конститирани трети лица като помагачи на ответниците и именно по това негово искане съдът се е произнесъл. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия