Решение № 3877 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2017 г.

Решение № 3877 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на П. В. В. от гр. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. П. П.. Обжалва решение № 873 от 22.05.2017 г. по адм. дело № 3059/2015 г. по описа на Административен съд /АС/ В., в която е отхвърлена жалбата на П. В. срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03001814001221-091-001/23.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част с решение № 346/23.07.2015 г. на директор дирекция "ОДОП" В. /ДД "ОДОП" В./ при ЦУ на НАП. Навежда и развива оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В становище по съществото на спора се развива и довод за незаконосъобразност на обжалваното решение предвид нищожност на потвърдения с него ревизионен акт. Претендира за отмяна на решението на АС В. в обжалваната от него част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в тази му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Костадинова, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС В. е ревизионен акт № Р-03001814001221-091-001/23.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част с решение № 346/23.07.2015 г. на ДД "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на физическото лице П. В. В. и по реда на чл. 122 ДОПК са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2179,28 лв. за 2008 г., 195,58 лв. за 2009 г., 1034,62 лв. за 2010 г., 400,85 лв. за 2011 г., 1542,79 лв. за 2012 г., ведно със съответните лихви за забава. С решението си АС В. е отменил задълженията по РА за период 2010 г. в установения размер над 274,21 лв. до 1034,62 лв., ведно със съответните лихви. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. За да потвърди РА в останалата му част, първоинстанционният съд е приел, че същият е валиден акт, издаден от компетентен орган като при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са били налице предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред и за формиране на данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ на РЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което и при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК в производството по обжалване на РА фактическите констатации в него се смятат верни до доказване на противното - чл. 124, ал. 2 ДОПК. Обратно на твърденията на касатора изводите на първоинстанционния съд за установена валидност на ревизионния акт и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионно производство, вкл. и за неизтекла погасителна давност за образуване на ревизионното производство за установяване на данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008-2012 г., са правилни като обосновани и законосъобразни. Ревизията а започнала със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 1.10.2014 г., връчена на 8.10.2014 г. ЗВР, както и последвалите заповеди за изменение на ЗВР, са издадени от компетентен орган - Е. Х. - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП В., надлежно оправомощена да издава ЗВР съгласно заповеди на директора на ТД на НАП В. /л. 26-30 от делото/. В съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 119 ДОПК, в приложимата й редакция в сила от 2013 г. и преди издаване на ЗВР, РА е издаден и надлежно подписан от възложителя на ревизията - Е. Х. и лицето, определено със ЗВР за ръководител на ревизионния екип и издател на РД - Г. Х., главен инспектор по приходите при ТД на НАП В.. Към образуване на ревизионното производство не е била изтекла давността по чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като броенето на давността за първия от периодите - 2008 г., започва от 01 януари на 2010 г. като първа дата след изтичане на годината, в която е следвало да се подаде ГДД за 2008 г. и 5-годишният срок изтича в края на 2014 г., а с образуване на ревизионно производство и връчване на ЗВР на 8.10.2014 г. - давността се счита прекъсната и спряна за не повече от година. Преди изтичане на този срок е издаден РА на 23.04.2015 г., откогато тече нова давност. Не е изтекла и 10 годишната абсолютна давност, която за данъчен период - 2008 г. тече, считано от 1.01.2010 г. В ревизионното производство приходните органи са спазили процедурните правила, вкл. и процедурата по чл. 122-124 ДОПК при започване и провеждане на ревизия по особения ред. Не е нарушавано правото на защита на ревизираното лице. Не са основателни твърденията на касатора за липса на основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 и сл. ДОПК и оттам за неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите установявания в РД и РА. Въз основа на данните от приключилата ревизия на Ю. Р. Д., лице, живеещо на съпружески начала с ревизираното лице и въз основа на данни, получени при извършените проверки на П. В. - в периода м. 04-07.2014 г., сочещи на превишение на разходи над приходи при изготвяне на паричен баланс, приходните органи са приели, че са налице данни за неустановени, укрити приходи/доходи и за несъответствие в имуществото спрямо декларираните приходи. Това несъответствие е достатъчно и съставлява индиция за наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. По съществото на спора първоинстанционния съд е приел, че не е оборена верността на направените в РД фактически установявания относно превишения на приходи над разходи в изготвения паричен баланс на РЛ, на годишна база и за всяка от данъчните години, включени във времевия обхват на ревизията - 2008 г. -2012 г. и съответно за това е приел за законосъобразно направеното установяване на задължения за данък по по чл. 48 ЗДДФЛ за всяка от съответните години. Спорните въпроси, така както са били наведени пред първоинстанционния съд и са предмет и на касационни оплаквания, са относно неправилно определени разходи за живот и пътуване на база данни на НСИ, невзети предвид приходи, вкл. банкови преводи, в процесните периоди, както и получена финансова помощ от роднина в съвместно домакинство, неправилно определено начално салдо за всеки един от периодите, определяне на разходи по аналог. На тези въпроси е даден отговор в първоинстанционното решение, който при извършена проверка, касационният съд намира за обоснован и законосъобразен. При спазване на процесуалните правила, първоинстанционният съд е събрал служебно и по инициатива на страните всички относими за спора доказателства, обсъдил ги поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обосновани фактически изводи и законосъобразни правни изводи. Правилно в разходната част на изготвените парични баланси за всяка от годините са включени суми, представляващи минимално необходими парични разходи за издръжка на живот - по данни на НСИ и съобразно установения брой на лица в домакинството - пълнолетни и непълнолетни, а с оглед установените пътувания извън РБ - са включени разходи за пребиваване в чужбина по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Така включените размери на тези разходи са въз основа на осреднени обективни данни, позволяващи формирани на основа за облагане по реда и при съобразяване на всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Това са стандартни размери на разходите, използвани като такива при извършване на облагане по аналог и са възприети като обективни в трайната съдебна практика. В доказателствена тежест на РЛ е да установи наличието на други размери на разходите му ежемесечна издръжка живот или други размери на разходите, вкл. и липса на такива при пребиваване извън границите на РБ поради отсядане при роднини, познати и. т. н. В процесния случай други размери не са установени при условията на пълно доказване, поради което фактическите установявания в РА, свързани с направените разходи, изчислени въз основа на статистически аналог, не са оборени. Не е установен и оценяем размер на парична помощ за битови нужди и разходи, предоставена от трети лица в домакинството на ревизираното лице, в частност - от нейната майка или от майката на лицето, с което РЛ живее на съпружески начала. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност поради неправилно определени начални салда на паричните баланси за всеки от данъчните периоди, както и поради невключване в приходната част на балансите на постъпления по банков път на парични сучи съобразно представени за това доказателства - извлечения от банкови сметки. Обосновано съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи ползващият касатора извод за наличие на положителни суми, приходи или други, които да формират положителни начални баланси за ревизираното лице. Позоваването на указания на НАП за провеждане на ревизии е несъстоятелно, тъй като същите нямат нормативно задължителен характер. В ревизионното производство и по делото не е установено РЛ да е разполагало към 1.01.2008 г. с парични средства, по-големи от установеното с РА нулево начално салдо. Също така правилно съдът е отчел, че са налице данни за постъпили суми по банковата сметка на РЛ /през 2009 г. от ARGO CHANGE SA/, но при липса на установено основание за получаването, същата сума не може и не следва да бъде приемана за необлагаем доход, поради което и върху нея се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ - така както е процедирано и от приходните органи. По делото не са установени данни за други получени по банков път преводи в полза на РЛ. Предвид изложеното дотук касационният съд намира, че не са оборени презумптивно верните фактически констатации по РА. При тези фактически изводи обосновано е прието наличието на превишение на разходи над приходи за РЛ за процесните периоди, а оттам законосъобразни се явяват изводите за наличие на укрити доходи или приходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ. По изложените съображения касационният съд намира решението на АС В. за правилно. Решението на АС В. следва да се остави в сила в обжалваната си част. Разноски: С оглед изхода на спора и заявеното в писменото становище искане от ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция, такова се дължи в негова полза на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 към ЗА - в размер на 75 % от минималния размер според материалния интерес на спора, но не по-малко от 500 лв. В случая дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя на 500 лв. за касационна съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,