Определение № 316 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2016 г.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 4695/28.04.2016 г., подадена от И. Н. Н. против определение от 09.12.2015 г. по въззивно гр.д. № 364/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение Великотърновският апелативен съд е отказал на И. Н. Н. да бъде освободен от държавна такса, дължима по подадена от него касационна жалба. Съдът е приел, че Н. не получава доходи, не упражнява дейност като търговец, не притежава недвижими имоти и МПС, няма парични влогове и акции и дялове от търговски дружества, има три деца, от които две – непълнолетни. Въпреки това, отхвърлил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, защото бил в трудоспособна възраст и можел да реализира трудови доходи, а и първоначалната дължима такса за касационно обжалване е 30 лв. и заплащането й не би затруднило съществено страната. Определението е неправилно. Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство, доколкото няма промяна в обстоятелствата - т. 12 от ТР 6-2012 г. ОСГТК ВКС. В случая Великотърновският апелативен съд неправилно е изхождал единствено от сумата, дължима като първоначална такса по касационната жалба, вместо да прецени материалното положение на страната. Неправилно, също така, апелативният съд е преценявал дали възрастта и здравето на страната й позволяват да реализира трудов доход, тъй като от значение е само това дали доходите му са достатъчни. При тези данни, налице са основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК и на страната следва да се признае, че няма достатъчно средства, за да заплати дължимите в производството такси и разноски. Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като молбата на И. Н. Н. по чл. 83, ал. 2 ГПК се уважи. МОТИВИРАН от горното, съдът