Определение № 326 от 24.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2016 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от А. Р. Т. молба за спиране на изпълнението на решение № 5429 от 29.06.2016 г. на Софийския градски съд по в.гр.д.№ 1511 от 2016 г. в частта му по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, спирането на изпълнението на въззивни решения за парични вземания се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба и след внасяне на обезпечение в размер на присъдената сума. В случая молителят А. Т. е подал касационна жалба срещу решението на СГС в частта му по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС- касационна жалба вх.№ 104963 от 09.08.2016 г., по която и по другата подадена срещу това решение касационна жалба на Г. В. Ч. е образувано гр.д.№ 4878 от 2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. Присъдената с обжалваното решение сума по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е общо 97 247 лв.: 84 630 лв., представляващи обезщетение за лишаването на Г. Ч. от ползването на съсобствената къща и дворно място в [населено място] и 12 617 лв., представляващи обезщетение за лишаването на Ч. от ползването на съсобствения апартамент в [населено място],[жк]за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. Поради това молбата на А. Р. Т. за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение на СГС по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС може да бъде уважена само след внасяне на обезпечение в размер на 97 247 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав нва Първо отделение на Гражданска колегия