Определение № 324 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7417/2014 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. С решение № 205/ 12.06.2015 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о., постановено по настоящето дело, е отменено (в обжалваната част) въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 416 от 28.07.2014 г. по гр.д.№ 456/ 2014 г. и допълващото го определение № 783/ 03.10.2014 г., след което са отхвърлени предявените от „Д.-к. ц. І - П.” Е., [населено място], против Т. К. Х. искове за признаване за установено, че Х. дължи на „Д.-к. ц. І - П.” Е. солидарно с Т. И. И. сумата 3 850,38 лв, представляваща част от сумата 7 244,19 лв, получена без правно основание, със законната лихва от датата на причиняването на вредата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1669/ 2012 г. на Пернишки районен съд. „Д.-к. ц. І - П.” Е. е осъдено да заплати на Т. К. Х. 2 462,81 лв разноски по делото Ответницата Т. К. Х. е поискала изменение на така постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане на още 430,83 лв. Според нея това се налага от обстоятелството, че след като е отменил допълващото определение № 783/ 03.10.2014 г. на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 456/ 2014 г., ВКС е пропуснал да се произнесе за разноските, които с това определение касаторът е бил осъден да й заплати. Ищецът по делото – „Д.-к. ц. І - П.” Е. – не взема становище по искането. Съдът констатира, че процесуалният представител на Т. К. Х. е присъствал в съдебното заседание, проведено на 13.05.2015 г., в което е даден ход на устните състезания пред касационната инстанция и е депозирал писмена защита. Той е направил искане за присъждане на разноските по делото и е представил списък по чл.80 ГПК, в който е посочил общо направени разходи за всички инстнации в размер 2 462,81 лв. В списъка е посочено, че от разноските, направени от Т. Х., е приспадната сумата 430,83 лв, присъдена от въззивния съд по компенсация с определение № 783/ 03.10.2014 г. на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 456/ 2014 г. Следователно тези разноски също са претендирани, но след отмяната на определението от 03.10.2014 г. касационната инстнация е пропуснала да се произнесе по тях. Налице са предпоставките за изменение на постановеното от тази инстнция решение в частта за разноските, поради което и на основание чл.248 ал.1 ГПК съдът