Определение № 1017 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е въз основа на постъпила молба за отмяна на решение № 68 от 17.02.2015 година, постановено по в. гр. дело № 686/2014 година по описа на Плевенския окръжен съд, депозирана от Н. Х. П. от [населено място] в качеството й на управител на търговско дружество „Е. – Н“ Е., ЕИК[ЕИК]. Молителят твърди, че за посоченото по-горе решение научил на 09.06.2025 г. като желае отмяна на решението в частта, в която се прогласява на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД нищожността на договора за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от 1999 г. на нотариус В. П. в частта му, в която Б. Г. Р. със съгласието на съпругата си Б. Ц. Р., А. Г. Р., Ц. Г. П., Ц. Т. М., П. И. Х. и М. М. Х. са учредили в полза на „К.-С“ О., а сега „К.-С“ Е., право на строеж за изграждане на място за паркиране № 1; място за паркиране № 2, място за паркиране № 3 и място за паркиране № 4. Молителят обосновава правния интерес от отмяната с това, че с решението е постановена нищожността на договора за учредяване на право на строеж относно паркоместа и тази нищожност го засяга и се простира и върху притежаваното от дружеството по силата на нотариален акт № ***, том *** дело № ***/2001 година на нотариус В. П. място за паркиране № 4, без на практика дружеството да е било конституирано като ответник по делото като заинтересована страна. Н. Х. П. изразява становище, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е следвало да бъда привлечена и да участва в производството по делото, за да може да прави правоизключващи и правопогасяващи възражения по неговия предмет и по този начин да защити правото на собственост на притежаваното от нея дружество. Заявява, че на основание на това съдебно решение в момента напълно й е отнета възможността да ползва място за паркиране № 4, защото собствениците на имота са ограничили достъпа до всички места за паркиране с антипаркинг устройство. Молителят твърди още, че постановеното решение, с което е уважен предявения иск за обявяване на нищожност на договора за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от 1999 г. на нотариус В. П., в частта му за процесните места за паркиране, има сила и спрямо него, независимо, че не е бил страна по делото. Ответниците по молбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІII гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгл. чл. 307, ал. 1 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна, с оглед твърденията, съдържащи се в нея, е подадена от легитимирана страна, срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед въведеното основание за отмяна по чл. 304 ГПК. Спазени са изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 306, ал.1 ГПК, като са изложени и обстоятелства за наличие на въведеното основание за отмяна по чл. 304 ГПК. На основание чл. 306, ал. 3 ГПК преписи от молбата са връчени на страните по решението, чиято отмяна се иска. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІII гр. отделение,