Определение № 564 от 03.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 523/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение по чл.248, ал.1 ГПК под №1266 от 9.06.2012г., постановено по гр.дело № 2275/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца С. А. Ю., чрез адв. Д. С. за изменение на решението от 14.02.2012г. в частта за разноските. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и присъждане на договореното, но неизплатено към датата на приключване на въззивното производство адвокатско възнаграждение. Позовава се на съдебна практика на ВКС, ГК, в която се приема, че е достатъчно постигане на съгласие между договарящите страни за размера на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо същото да е действително внесено. Въззивният съд е отказал да измени решението в частта за разноските по съображения, че по делото липсват доказателства страната да е направила разноски във въззивното производство, а договорените такива по представения списък по чл.81 ГПК не удостоверяват реално пращане. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По поставеният от частния жалбоподател правен въпрос, по който е констатирана противоречива съдебна практика, а именно присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за плащането им и как следва да бъде доказано неговото изплащане има образувано т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, което е основание по чл. 292 ГПК да се спре производството по ч.т.дело №523/2012г. Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение