Решение № 2941 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Челопеч чрез неговия пълномощник срещу решение № 851/24.06.2025 г. по адм. д. № 197/2025 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтенативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Епозид БГ Варна" ЕООД, гр. София чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: В община Челопеч е постъпило уведомление изх. № 137/05.12.2024 г. от „ЕПОЗИД БГ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 202442916, със седалище и адрес на управление: гр. София с приложена скица на поземлен имот № 15-709748-11.07.2024 на СГКК - Софийска област на ПИ 80323.502.1, с което се уведомява общината, че на основание чл. 151. ал. 1, т. 1 от ЗУТ започва текущ ремонт на стради с идентификатори 80323.502.1.4 и 80323.502.1.5. Със Заповед № 3-25/03.02.2025 г. на кметът на община Челопеч е назначил комисия в състав арх. С. Тонев - Главен архитект на община Челопеч, К. Тороманов - главен специалист. „УТ и КС“ при община Челопеч и инж. Н. Тороманова - мл. експерт „А,С,КиР” при община Челопеч, която да извърши на място и по документи контролни дейности, изразяващи се в проверка на законността на извършващите се строителни и монтажни работи в сгради с кадастрални идентификатори: 80323.502.1.1 - сградата обществено хранене, брой етажи 1, застроена площ 665 кв. м.; 80323.502,1.2 - сграда с функционално предназначение Общежитие, брой етажи 4, застроена площ 660 кв. м.; 80323.502.1.3 - сграда с функционално предназначение Общежитие, брой етажи 3. застроена площ 581 кв. м.; 80323.502.1.4 – сграда с функционално предназначение Общежитие, брой етажи 2,.. застроена площ 161 кв. м.; 80323.502.1.5 - сграда с функционално предназначение Общежитие, брой етажи 2. застроена площ 151 кв. м.;- сграда на транспорта, брой етажи 1. застроена площ 951 кв. м.;- сграда за обществено хранене, брой етажи 1, застроена площ 294 кв. м.;- промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 144 кв. м.;- промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 75 кв. м,; друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 23 кв. м., всички находящи се в поземлен имот с идентификатор 80323.502.1, частна собственост, урбанизирана територия, НТП За друг вид производствен, складов обект, с площ 26890 кв. м„ стар номер 556, квартал 51, парцел I, съгласно КККР. одобрена със Заповед №. РД-18-282/09.11.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: област София, община Челопеч, с. Челопеч, ул. „Бели сип“ №1, С обжалваната заповед 3-32 от 7.2.2025 г на кмета на община Челопеч,с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 223, ал. 1 и 2 от ЗУТ, чл. 194, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ,поради неоказан достъп от дружеството на дата 05.02.2025г в 12.00часа ,с което са възпрепятствани да изпълнят правомощията си по упражняване на административен контрол по устройство на територията и строителството, е наредено на дружеството чрез неговите управители да осигури свободен достъп - на 14.02.2025 г. в 10:00 часа на служителите на община Челопеч С. Тонев, К. Тороманов и Н. Тороманов - за провеждане на място и по документи на проверка на законността на извършващите се строителни и монтажни работи на всички сгради в имота. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е допустима, тъй като „Епозид БГ Варна“ ЕООД в качеството си на адресат на оспорената заповед, притежава правен интерес от нейното оспорване. Последният се определя от нареждането за осигуряването на достъп до собственика на имота, което е от категорията на утежняващите административни актове, създаващи, макар и временно, сервитутно право на трети лица върху имота. Условията за издаването на заповед по чл.194 ал.1 от ЗУТ, са свързани с наличието на разрешени или предписани "проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията. Заповед по чл.194 ал.1 от ЗУТ подлежи на издаване единствено в случаите на доказана необходимост от извършването в чуждия имот на конкретни дейности във връзка с устройството на територията. В конкретния казус в издадената заповед подобни фактически обстоятелства не са изложени. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно при следните съображения: Неоснователно е твърдението както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция за недопустимост на решението поради липсата на правен за жалбоподателя интерес от обжалване, тъй като към момента на постановяване на съдебното решение посочената в заповедта дата за проверка е отминала. В този аспект настоящият съдебен състав споделя доводите на решаващия съд, че заповедта е от категорията на утежняващите административни актове, създаващи, макар и временно, сервитутно право на трети лица върху имота. Освен това жалбоподателят е адресат на заповедта и е без значение обстоятелството, че същата касае време, което е отменило. За жалбоподателя като адресат е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като при евентуалната й отмяна адресатът може да претендира обезщетение за вреди. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение като краен извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за правилен. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице да се ползв за определен период от време от чуждия имот с оглед постигане на целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, както адекватно е подчертал и първоинстанционният съд, т. е. при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота и укаже същият в заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Тази норма не предпоставя съгласие за осигуряване на достъп, а изпълнение на задължение от страна на собственика/обитателя на съответния имот, в който е предвидено да се извършат описаните в нея действия и в този смисъл принудителното осигуряването на достъп до чужд имот следва да се приема като крайна мярка на ограничаване вещното право на собственика да ползва имота си по предназначение в пълен обем. Във всички случаи обаче следва указаните в заповедта строително - монтажни работи да са разрешени или предписани от съответен орган. Отделно от това следва да липсва и друга техническа възможност за извършване на строителството, по аргумент от чл. 194, ал. 4 и 5 ЗУТ. В случая настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че в заповедта подобни фактически обстоятелства не са изложени. Нещо повече, в случая собстеникът на имота сам е уведомил общината, че на основание чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ започва текущ ремонт на страда с идентификатори 80323.502.1.4 и 80323.502.1.5, тоест не се касае до законодателната идея да се осигури свободен достъп в имота за извършване на строителни дейности в друг имот. Поради това заповедта е материално незаконосъобразно, като в разглеждания аспект следва да се посочи, че уведомлението до общината е за ремонт на две сгради, а нареденият свободен достъп е за всички сгради в имота. Както се посочи, законовата цел на посочената като основание за издаване на обжалваната заповед норма на чл. 194, ал. 1 ЗУТ има предвид осигуряване на достъп до чужд имот за извършване на конкретно определение строително монтажни работи в друг имот, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед като материалнонезаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо, материално и процесуално решение, което следва да се остави в сило. С оглед изхода на спора на ответника "Епозид БГ Варна" ЕООД, ЕИК 202442916 следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 810 /осемстотин и десет / евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,