Определение № 533 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4245/2017 г.

Производството е образувано е по частна касационна жалба на Г. Р. Ф. и М. Х. Р. срещу определение на Софийски градски съд № 5356 от 23.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 2169/ 2017 г. С него е потвърдено определение на Софийски районен съд от 15.07.2016 г. по гр.д.№ 19099/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Г. Ф. и М. Р. за спиране на въвода във владение, осъществяван по изпълнително дело № 20167800400155 по описа на частен съдебен изпълнител В. Л., на основание чл.524 ГПК. Съдът намира частната жалба за недопустима. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в т.7 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, въззивното определение по чл.524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен при условията на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и преграждащите определения, постановени по дела, по които актът по същество не би подлежал на касационно обжалване. След като въззивното определение, с което по същество се разглежда молбата по чл.524 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, то не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, потвърждаващо първоинстанционен съдебен акт за прекратяване на производството по такава молба. В този смисъл е и установената съдебна практика (напр. определение № 190 от 02.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1472/ 2015 г., І г.о., ВКС). По изложените съображения Върховният касационен съд