Определение № 219 от 02.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 12/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Ю. Т. С. за отмяна на Решение № 29/07.11.2012г. по т.д. № 29/2012г. по описа на Окръжен съд-Сливен, влязло в сила на 09.12.2014г., с което на основание чл.517, ал.3 ГПК е постановено прекратяване на „Архитектоника Груп“ООД, по иск на Д. С. Д., кредитор на Ю. Т. С., съдружник в прекратеното дружество. В молбата се твърди, че са налице основанията по чл.303, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за отмяна на решението. Позовава се на Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20117680400387 по описа на ЧСИ М. М. от 11.05.2020г., с което обосновава хипотезата на чл.303, ал.1,т.3 ГПК, считайки, че представлява акт, предпоставящ отмяна на влязлото в сила решение по чл.517 ГПК. Ответниците Е. М. Д., М. Д. С., Ц. Д. И. и С. Д. И., конституирани с Определение № 260023 от 17.08.2023г. от Сливенски окръжен съд като правоприемници на починалия на 06.10.2020г. Д. С. Д., не заявяват становище по молбата за отмяна. Първо, следва да се посочи, че фактическите твърдения в молбата за отмяна са относими единствено към уреденото в чл.303,ал.1,т.3 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение. Освен липсата на обосноваване на посоченото основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, в обстоятелствената част на молбата молителката С. ясно е посочила, че иска отмяна на влязлото в сила решение по чл.517 ГПК на основание чл. 303,ал.1,т.3 ГПК по причина, че с влязло в сила постановление на ЧСИ е прекратено изпълнителното дело, с което са отпаднали условията по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на търговското дружество: да има висящо изпълнително производство; да има наложен запор върху дружествени дялове; да има легитимиран взискател. Тези твърдения са несъвместими с основанието за отмяна по чл. чл.303,ал.1,т.1 ГПК, което настоящият състав намира за формално посочено и лишено от правен интерес. Съставът на ВКС констатира, че молбата с въведеното от молителя основание по чл. 303, ал.1,т.3 ГПК е недопустима като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1,т.3 ГПК, съгласно който молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Видно от обстоятелствената част на молбата за отмяна молителката се позовава на узнаване през м. февруари, 2023г. /без уточняване на дата/ за прекратяването на изпълнителното производство, като впоследствие се е снабдила с копие от постановлението на ЧСИ, а молбата за отмяна е подадена на 03.05.2023г. Тъй като е длъжник в процесното изпълнително производство, т.е. участвала е в същото, за началото на тримесечния срок по чл.305, ал.1,т.3 ГПК в случая е релевантен моментът, в който молителката С. е узнала за постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Изрично в молбата за отмяна се твърди, че същото е влязло в сила на 12.01.2021г., което се установява и от неоспорената от молителката констатацията на ЧСИ за влизането му в сила, направена след изтичане на двуседмичният срок за възражение от връчването му на страните. Следователно, входираната на 03.05.2023г. молба за отмяна е подадена след изтичане на 12.04.2021г. на преклузивният тримесечен срок. Но, дори и да се приеме за вярно твърдението на молителката, че е узнала за постановлението за прекратяване през м. февруари, 2023г., доколкото на този етап от производството не са събрани доказателства за установяване удостовереното от ЧСИ връчване на постановлението за прекратяване преди влизането му в сила, в този случай следва да се приеме, че на 12.01.2022г., т.е. преди подаването на молбата за отмяна, е изтекъл и пределният едногодишен срок по чл. 305, ал.1,т.3 ГПК. С оглед установеното неспазване на преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна, настоящият състав намира за ненужно даване на указания по редовността й досежно процесуалната легитимация на молителката, доколкото решението, чиято отмяна се иска, е постановено по отношение на „Архитектоника Груп“ООД. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о.