Определение № 598 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 317/2026 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД - гр. София, чрез адв. П. Николова, срещу определение № 38122/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11369/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-22221024005932-091-001/14.07.2025 г. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК поради игнориране на приложената по делото пазарна оценка на имота. Твърди, че съдът не е извършил комплексна оценка по смисъла на чл. 157, ал. 3 ДОПК. Изложени са съображения за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 195, ал. 7 ДОПК, както и за неправилен извод, че интересите на държавата не са в достатъчна степен защитени в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 1 и 3 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли искането на „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД за спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-22221024005932-091-001/14.07.2025 г., съдът е приел, че предложеното обезпечение не е достатъчно, за да покрие публичното вземане в размер на 199 985,10 лева, представляващо сумата на установената с ревизионния акт главница и лихвите до датата на подаване на искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт. Съдът е приел, че пазарната стойност на имота е ирелевантна и предвид разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК, следва да се вземе предвид данъчната оценка на имота, която е в размер на 85 749,80 лева. Обжалваното определение е правилно постановено. С искането за спиране на изпълнението на ревизионен акт № Р-22221024005932-091-001/14.07.2025 г. е предложено обезпечение по смисъла на чл. 157, ал. 3 ДОПК – налагане на възбрана върху поземлен имот с [идентификатор], с площ по документи 1696,00 кв. м., разположен в гр. София, район Витоша, местност „Вилна зона „СИМЕОНОВО ДРАГАЛЕВЦИ – II част“, собственост на частния жалбоподател. Спрямо данъчната оценка от 11.11.2025 г. поземленият имот има данъчна оценка в размер на 85 749,80 лв. Предоставен е и доклад за пазарна оценка на недвижим имот от 21.02.2025 г., спрямо който пазарната стойност на предлагания имот е 1 048 400,00 лв. Към датата на подаване на искането за спиране на изпълнението на ревизионен акт № Р-22221024005932-091-001/14.07.2025 г. подлежащото на обезпечаване публично вземане е в размер на 199 985,10 лв, от които с процесния ревизионен акт са установени допълнителни данъчни задължения, ведно с лихви за забава в общ размер на 195 178,79 лв. и 4 806,31 лв. са изчислените лихви върху главницата от датата на издаване на ревизионния акт до датата на подаване на искането за спиране 17.10.2025 г. Правилно съдът е посочил предпоставките за спиране на изпълнението на ревизионен акт в хода на съдебно оспорване, а именно издаден ревизионен акт, с който са установени задължения на субекта, съдебна фаза по обжалването на ревизионния акт и предложение за обезпечение в същия размер. Правилно съдът е преценил, че първите две предпоставки са налице, но не е предложено обезпечение в размера на главницата и лихвите за забава към датата на подаване на искането. На основание чл. 157, ал. 3 ДОПК при искане за спиране на изпълнение на ревизионен акт от съда, ако обезпечение още не е направено, с искането се прави предложение за обезпечение в размер на главницата и лихвите и в тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 4 ДОПК указва, че решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране – тогава съдът като решаващ орган е длъжен да спре изпълнението. В чл. 153, ал. 5 ДОПК е дадена възможност на решаващия орган в останалите случаи да спре изпълнението, като задължи компетентният публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество, след извършване на преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. В тези случаи при извършването на тази преценка решаващият орган е обвързан от императивните разпоредби на закона, съответно на първо място е обвързан от разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ДОПК, която изисква искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт да съдържа предложение за обезпечение в размер на главницата и начислените лихви към датата на подаване на искането. Относно определяне на стойността на обезпеченията решаващият орган е обвързан от чл. 195, ал. 6 ДОПК, който изисква обезпеченията да се извършват по стойност на активите в определена последователност, следователно самата разпоредба определя йерархия на методите на определяне на стойността на обезпечението. В т. 1, предл. 1 на цитираната разпоредба е посочено, че обезпеченията върху недвижимите имоти се извършват по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. В случая предлаганото обезпечение е възбрана върху недвижим имот, поради което от значение за определянето на стойността на обезпечението е представената данъчна оценка в размер на 85 749,80 лв. В тази връзка правилно съдът е приел, че представеният доклад за изготвена пазарна оценка на имота е неотносим, тъй като пазарната цена е ирелевантна относно остойностяването на обезпечението под формата на възбрана върху недвижим имот. Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на разпоредбите на чл. 235, ал. 1 и 3 ДОПК. Систематичното място на посочените разпоредби е в XXV „Принудително изпълнение“ на ДОПК, неотносими към обезпечителното производство, уредено в предходната глава на ДОПК. Оценяването на вещта от публичния изпълнител е част от действията, предприемани в хода на принудителното изпълнение по реда на глава XXV от ДОПК, докато релевантни в процесния случай са обезпечителните мерки по глава XXIV и обстоятелството, че наложеното обезпечение не покрива размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт. С оглед на изложеното е правилен изводът на съда, че сумата от 85 749,80 лв. не отговаря на размера на публичното вземане (главница и лихви към датата на подаване на искането) от 199 985,10 лв., поради което правилно съдът не е спрял изпълнението на ревизионния акт. С оглед на гореизложеното правилно съдът е отхвърлил искането на „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД за спиране на цитирания по-горе ревизионен акт. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски, такива не се присъждат, като произнасяне по тях дължи първоинстанционният съд в зависимост от изхода на делото по оспорване на ревизионния акт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение