Определение № 2927 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1882/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Главпроект-07“ ЕООД - чрез адв. Ст. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 1794/07.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1681/2025 г. по описа на САС, 15 с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба от „Главпроект-07“ ЕООД срещу определение (разпореждане) от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 8448/2016 г. на СГС, материализирано в писмо с изх. № ГС-21-763/26.11.2024 г. на СГС, подписано от съдебен помощник Б. Д., посочен като оправомощено лице съгласно Заповед № РД-08-239/25.01.2018 г. на председателя на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с процесното писмо, съставено от лице, което не е съдия, макар и овластено от административния ръководител на съда, се отменя действителен съдебен акт – с него фактически се възпрепятства изпълнението на влязлото в сила определение на съда, с което на основание чл. 403, ал. 2 ГПК е освободена внесената в обезпечителното производство гаранция и е разпоредено тя да бъде върната на вносителя (частния жалбоподател в настоящото съдебно производство). Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че, за да остави без разглеждане частна жалба от „Главпроект-07“ ЕООД срещу определение (разпореждане) от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 8448/2016 г. на СГС, материализирано в писмо с изх. № ГС-21-763/26.11.2024 г. на СГС, подписано от съдебен помощник Б. Д., посочен като оправомощено лице съгласно Заповед № РД-08-239/25.01.2018 г. на председателя на СГС, с обжалваното определение апелативният съд е достигнал до правния извод, че оспореното писмо не представлява съдебен акт, постановен от магистрат, а с него единствено се уведомява страната, че внесената от нея гаранция в размер на сумата от 8000 лв. не може да бъде преведена поради установената в чл. 82 ГПК нормативна пречка. Приел е, че с процесното писмо не е постановен отказ да се възстанови сумата от 8000 лв., а с него само е изяснено, че е налице бюджетна невъзможност, като това обстоятелство не подлежи на преценка по реда на производството по чл. 274-289 ГПК пред по-горната инстанция. Счел е, че редът за правна защита на твърдените накърнени субективни права е различен от избрания от частния жалбоподател. С влязло в сила на 18.10.2022 г. определение № 266141/30.09.2024 г., постановено по гр. д. № 8448/2016 г. по описа на СГС, ГО, VІ-В състав, на основание чл. 402, ал. 2 ГПК е отменено допуснатото с определение от 11.07.2016 г. по гр. д. № 8448/2016 г. по описа на СГС, ГО обезпечение, като е освободена внесената от „Главпроект 07“ ЕООД на 14.07.2016 г. гаранция в размер на 8000 лв. Постановено е тази сума да бъде преведена по сметка на „Главпроект 07“ ЕООД. С процесното писмо с изх. № ГС-21-763/26.11.2024 г. на СГС, подписано от съдебен помощник Б. Д., действащ като оправомощено лице съгласно Заповед № РД-08-239/25.01.2018 г. на председателя на СГС, фактически е отказано сумата от 8000 лв., предмет на освободената с влязло в сила определение на съда гаранция, да бъде преведена на „Главпроект 07“ ЕООД. Изяснено е, че искането за възстановяване на тази сума, внесена като гаранция, е релевирано след изтичане на 1-годишния срок по чл. 82 ГПК, поради което тя трябва да бъде внесена в приход на държавния бюджет, а след това компетентен орган да разреши спора за връщането ѝ бил министърът на финансите. По същество, с волеизявлението на съдебния помощник, материализирано в това писмо, е отменен влезлия в сила съдебен акт, с което е освободена внесената гаранция, като е отказано тя да бъде възстановена поради непоискването ѝ в едногодишния срок по чл. 82 ГПК и с оглед на задължението на съда да я внесе в приход на държавния бюджет. В този смисъл, председателят на Градския съд, чрез оправомощения от него съдебен помощник, е постановил съдебен акт по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК. Предмет на сезиращата въззивния съд частна жалба е именно този съдебен акт, оспорван с доводи за неговата нищожност, поради постановяването му от некомпетентен орган (не притежава правомощия да се произнася по въпроси, предмет на конкретното обезпечително производство), евентуално неговата недопустимост и неправилност. В този смисъл е формирана съдебна практика с определение № 227/15.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 55/2023 г., III г. о.; определение № 60253/23.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1909/2021 г., III г. о.; определение № 219/20.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2206/2022 г., IV г. о. и определение № 274/05.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2383/2022 г., III г. о., която настоящият съдебен състав напълно споделя. Следователно, с обжалваното определение неправилно въззивният съд е достигнал до правния извод, че частната жалба е недопустима, тъй като няма за предмет съдебен акт, поради което то следва да бъде отменено, а делото върнато на апелативния съд – на същия съдебен състав, за произнасяне по нейната основателност (тъй като до настоящия момент не са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. С. К. от САК по делото – с изключение на пълномощното, което го овластява да осъществява процесуални действия по настоящото съдебно производство, въззивният съд следва да предприеме съответни процесуални действия за отстраняване на тази нередовност на въззивната частна жалба) Воден от горното, съдът