Решение № 4987 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 631/2020 г.

Решение № 4987 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 631/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу решение № 2209/24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 793/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдението за необоснованост на правните изводи на административния съд и искането за отмяна на съдебното решение са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Ковачева, В. Ковачева и А. Ковачева оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2209/24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 793/2019 г. по описа на АС–Благоевград е отменено Решение № РД-86-1/7.03.2017 г. на министъра на отбраната, с което е отказано изплащането на обезщетение по чл. 233, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Административният съд е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Съдебното решение е постановено от законен съдебен състав след сезиране от адресатите на акт, който пряко засяга техни права и законни интереси. АС-Благоевград е разгледал спора въз основа на изричните указания, съдържащи се в определение № 11545/30.07.2019 г., постановено по адм. д. № 7587/2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства, от които е установено по несъмнен начин, че старши сержант П. Ковачев е полагал труд по служебно правоотношение с Министерство на отбраната, когато по време на денонощен наряд е настъпила смъртта му в резултат от "остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност". В. Ковачева, В. Ковачева и А. Ковачева, съответно дъщеря, майка и съпруга на починалия служител на Министерство на отбраната, са поискали да им бъде изплатено обезщетение по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ, но искането им не е уважено с оспореното пред АС-Благоевград решение на министъра на отбраната. Съгласно чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ на съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство. На основание чл. 233, ал. 4 от ЗОВСРБ обезщетението не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта. Според чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ същите лица могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. Анализът на тази правна уредба показва, че обезщетението по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ има самостоятелен характер и правото да бъде получено възниква само поради настъпването на смърт при или по повод изпълнение на служебните задължения на военнослужещия, а не се изплаща само при конкретно изброени хипотези. В случая смъртта на П. Ковачев е настъпила по време на изпълнението на денонощен наряд като част от военната му служба, поради което за неговите близки роднини е възникнало правото на еднократно обезщетение по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ, което е независимо от правото им на обезщетение по общия исков ред за причинената смърт при наличие на основания за ангажиране на отговорността на работодателя. Правото на еднократно обезщетение по специалния закон не е в зависимост от провеждане на процедурата по установяване на трудова злополука по общите правила на Кодекса за социално осигуряване и правата, които имат в тази процедура наследниците на починалия работник. Аргумент в подкрепа на този извод е и съществуващата разлика в кръга от субекти, за които възникват права по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ и КСО. Когато е настъпила смъртта на военнослужещия П. Ковачев не е бил в отпуск, нито пък е бил в самоволно отклонение от военна служба, нито пък са касае за умишлено причиняване на смъртта. Обосновано съдът е приел, че смъртта е настъпила при изпълнението на служебните задължения на военнослужещ. Случаят попада в хипотезата на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ, според която "загинали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата" са случаи, при които смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача. В случая, както правилно е приел и АС-Благоевград, причинната връзка следва да е налице само между настъпилата смърт на военнослужещия и изпълнението на военната служба, като е ирелевантна липсата на причинна връзка между настъпилата смърт и условията на труд, доколкото такова условие в хипотезата на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ не се изисква, за да бъде дължимо обезщетението на това основание. При тези данни, правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е отменил обжалвания отказ на министъра на отбраната като незаконосъобразен и постановен в противоречие с целта на закона и правилно е върнал административната преписка, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания на съда, дадени в решението. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците са направили разноски в размер на 2000 лв., които с оглед изхода на спор, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност, трябва да им бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение